Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

В шест и четиридесет станаха два часа, откакто бях останал сам в ресторанта, а вече ми се струваше, че го мразя. Зад бара намерих топче хартия за писане и едно радио. ККГО не предаваха вече джаз, затова се задоволих с рок балади.

Седем часът. Няколко листа с драсканици. Все още никаква следа нито от Бетъл, нито от Ноел, Реших да стоя тук, докато Майло стигне до Сакраменто, после да му се обадя и да го помоля да ме освободи. Да си отида вкъщи, да се погрижа за хайвера си, дори може би да се обадя на Робин… Отново се обадих в службата и оставих съобщение за Майло, в случай че позвъни, докато ме няма.

Операторката прилежно го записа, после каза:

— Има едно съобщение и за вас, докторе.

— От кого?

— От някоя си Сали Етъридж.

— Каза ли за какво става въпрос?

— Има само име и телефон. Междуградско обаждане. С код 617. Къде беше това — Бостън?

— Да — отвърнах. — Продиктувайте ми номера.

Отговори женски глас.

— К’во?

Чуваше се музика. Изключих си радиото. Музиката оттатък се чу по-ясно — ритъм енд блус. Май Джеймс Браун.

— Сали Етъридж?

— На телефона.

— Обажда се доктор Алекс Делауер от Лос Анджелис.

Мълчание.

— Чудех се дали ще ми се обадите. — Пресипнал глас с южен акцент.

— Какво мога да направя за вас?

— Молещата страна не съм аз.

— Бриджит Макуилямс ли ви даде телефона ми?

— Бинго — отвърна тя.

— Да не сте репортер от „Банър“?

— И още как. Интервюирам елтабла. Аз съм електротехник, господине.

— Но познавате Кати… Кейт Мориарти?

— Тия ваши въпроси наистина валят като град — каза тя.

Говореше бавно, нарочно бавно. Лек смях в края на изречението. Стори ми се, че долових леко алкохолно провлачване на думите.

— Кейт я няма вече повече от месец — казах. — Семейството й…

— О, да, да. Знам ви песничката. Бридж ми я изпя. Кажете на семейството да не потъва в скръб. Кейт често изчезва — такъв й е номерът.

— Този път може да не е нормално.

— Мислите ли?

— Да.

— Е — каза тя, — такава ви е работата.

— Щом не се безпокоите, защо тогава си давате труда да се обаждате?

Пауза.

— Добър въпрос… Аз дори не ви познавам. Така че защо да не ви намаля разходите и да ви кажа чао…

— Чакайте — побързах да кажа аз. — Моля ви.

— О, колко сме учтиви, а? — Смях. — Добре, спечелихте една минута.

— Аз съм психолог. В съобщението, което оставих за Бриджит, се обясняваше как…

— Да, да, и това знам. Значи си психар. Извини ме, ако не ти звуча много ласкаво.

— Да не би да имате лоши спомени от психари?

Тишина.

— Харесвам се такава, каквато съм.

Казах:

— Ийлин Уагнър. Затова се обадихте.

Дълго мълчание. За миг помислих, че е затворила.

После ме попита:

— Познаваше ли се с Ийлин?

— Запознах се с нея, когато работеше като педиатър тук. Тя ми предаде един пациент, но когато се опитах да се свържа с нея и да поговорим за него, не можах да я намеря. Май беше напуснала града. И страната.

— Май да.

— Те двете с Кейт бяха ли приятелки?

Смях.

— Не.

— Но Кейт се интересуваше от смъртта на Ийлин… намерих една изрезка в бележника й. От „Бостън Глоуб“, без име. Кейт по това време за „Глоуб“ ли е работела?

— Не знам — отвърна грубо тя. — От къде на къде, по дяволите, ще се интересувам, какво, по дяволите, прави и за кого, по дяволите, работи?

Този път определено алкохолно провлачване.

Отново мълчание.

Казах:

— Съжалявам, ако това ви разстройва.

— Съжаляваш ли?

— Да.

— Защо?

Въпросът ме свари неподготвен и докато успея да намеря какво да отговоря, тя продължи:

— Изобщо нямаш представа за мен, защо, по дяволите, трябва да ти пука как се чувствам?

— Окей — отвърнах. — Не изпитвам съчувствие към теб специално. Това е силата на навика. Радвам се, когато карам хората да се чувстват добре. Може би това е добре за егото ми. В училище ми викаха Мистър Йе 27 27 Да. — Б.пр. .

— Мистър Йе? Йе, страхотно. Йе, йе, йе — като „Бийтълс“. Джон, Пол, как му беше името и Ринго. И Психаря. Подлудяващи тълпата… „Искам да ти държа жлезата“ 28 28 Известната песен на „Бийтълс“ I want to hold your hand („Искам да ти държа ръката“) е преиначена в I want to hold your gland („Искам да ти държа жлезата“). — Б.пр. .

Накъсан смях. Някъде отзад Джеймс Браун молеше за нещо. За любов или милост.

Казах:

— Ийлин също беше госпожа Йе. Не съм изненадан, че се е захванала с психиатрия.

Джеймс Браун.

— Ало?

Мълчание.

— Сали?

— Да, слушам те. Бог знае защо.