Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Задръж я тук. Опитай се да измъкнеш от нея каквото успееш.

— Каква техника да използвам?

Той се изхлузи от табуретката, повдигна панталоните си, закопча си сакото и ме тупна по рамото.

— Чар, докторски похвати, опашати лъжи — което от тях ти харесва най-много.

Рамп заспа дълбоко. Събрах бутилката и чашите от масата, сложих ги в мивката зад бара и намалих осветлението, така че да не свети толкова остро. Едно обаждане до агенцията за телефонни услуги ми даде да разбера, че съобщения от Бостън няма — само няколко телефона по работа, с които се оправих за около половин час.

В четири и половина телефонът иззвъня — някой искаше да разбере кога ще отварят „Халбата“. Казах: „Колкото е възможно по-скоро“ и затворих, чувствайки се като бюрократ. През целия следващ час разочаровах сума хора, искащи да си направят резервации за вечеря.

Към пет и половина ми стана хладно и регулирах термостата на климатика. Свалих покривката от една маса и я метнах върху Рамп. Той продължаваше да спи. Бягство от действителността. Също като Мелиса, само че никой от двамата не би го забелязал.

В пет и четиридесет влязох в кухнята и си направих сандвич с ростбиф. Кафето в кафеварката бе студено, затова спрях избора си на кутия кола. Пренесох всичко на бара и започнах да ям, гледайки как Рамп спи, след което позвъних в къщата, която той по-рано наричаше свой дом.

Отговори Мадлен. Попитах дали Сюзън Лафамилия е още там.

— Oui. Един момент.

Секунда по-късно чух гласа на адвокатката:

— Здравейте, доктор Делауер. Какво става?

— Как е Мелиса?

— Точно това исках да ви питам и аз.

— Искам да кажа, как е в момента?

— Накарах я да хапне малко и си мисля, че това е добър знак. Какво можете да ми кажете за състоянието на психиката й?

— В какъв смисъл?

— Умствена стабилност. В случай като нейния нещата понякога може да загрубеят. Мислите ли, че може да застане пред съда, без да се пречупи?

— Въпросът не е в пречупването — отвърнах, — а в нивото на натрупания стрес. Настроението й хвърчи нагоре и пропада надолу. Тя се люшка между изтощение и затваряне в себе си и гневни изблици. Още не се е стабилизирала. Ще я понаблюдавам известно време. Не бих я посъветвал да хукне по съдилища, докато не се уверя, че се е оправила.

— Нагоре и надолу, а? — каза тя. — Да не е някаква маниакална депресия?

— О, нищо такова. Всъщност то е доста логично, като се имат предвид преживените от нея емоционални сътресения.

— За колко време смятате, че ще се оправи?

— Трудно е да се каже. Можете да разработите с нея стратегията си, тоест интелектуалната й част. Обаче засега избягвайте конфликтните ситуации.

— Ами че досега това е постоянното й поведение. Този факт много ме изненада. Майка й е починала едва преди няколко дни и аз очаквах да изпитва малко повече мъка.

— Това сигурно е свързано с нещо, което тя научи още преди много години. Да трансформира страха си в гняв, за да чувства по-добре, че владее положението.

— Разбирам — отвърна тя. — Значи й давате чист здравен картон?

— Както вече казах, засега не ми се иска да я подлагам на каквито и да било големи изпитания, но с течение на времето очаквам да се справи без проблеми. Но гарантирам, че няма никакво психическо заболяване.

— Добре. Бихте ли казали същото в съда? Защото цялата работа сигурно ще се завърти около нейните умствени способности.

— Дори и ако ответната страна бъде уличена в незаконна дейност?

— Ако нещата се отплеснат натам, ще извадим голям късмет. Аз също се опитвам да погледна от този ъгъл, както сигурно Майло ви е казал. Джим Даус току-що приключи с един много скъп развод и знам със сигурност, че е накупил твърде много съмнителни облигации за личния си портфейл в банката. Из колегията се носят слухове за някакъв странен бизнес, но това може да се окаже просто кал, хвърляна по него от адвокатите на бившата му жена. Затова аз трябва да си покрия всички бази и да допусна, че Даус и банкерът са действали като светци. Но дори и да не са, по начина, по който могат да се обработват бумагите, вече е много трудно да се открият нередности. Непрекъснато си имам работа с кинаджии — счетоводителите им са специалисти в тази област. А този случай сигурно ще загрубее, защото имуществото е огромно. Може да се проточи с години. Трябва да съм сигурна, че клиентката ми е непоклатима.

— Непоклатима е — отвърнах. — За човек на нейните години. Но това не означава неуязвима.