Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Нищо. После сухите устни оформиха думичката „да“, последвана от треперлив шепот.

— Ноел знае ли? — попитах.

Рамп поклати глава и я наведе към масата. Миришеше като клетката на мечката в зоопарка.

Майло продължи:

— Ноел и Джоел. Бетъл има тръпка към леките рими или какво?

Рамп вдигна поглед. Кожата на лицето му бе жълтеникава, а мустачките му бяха набити с пърхот.

Той с мъка разлепи устни:

— Ноел, защото… не можеше… — Главата му отново се разлюля и започна да клюма напред.

Майло отново я подпря с пръст.

— Какво не можеше, Дон?

Рамп впери в него отсъстващ и влажен поглед.

— Не може… Знаеше Джоел… как думата… изглежда… затова Ноел… три едни и същи букви…

Той спря поглед на бутилката бърбън, въздъхна и затвори очи.

Намесих се отново:

— Не може да чете? Нарекла го е Ноел, защото прилича на Джоел и на нея й е трябвало нещо нагледно и лесно за запомняне.

Кимане.

— Още ли е неграмотна?

Едва доловимо кимане.

— Опита… Не можа…

— А как тогава си е гледала работата? — попитах. — Как е вземала поръчките, как е правела сметките?

Неясни звуци.

Майло отново пое инициативата:

— Айде, по дяволите, стига си мрънкал.

Рамп повдигна леко глава.

— Паметта й. Знаеше всичко… цялото меню… наизуст. А когато имаме… нещо ново… тя… ние… го репетирахме.

— Ами как после попълваше сметките? — попита Майло.

— Аз… — Безпомощен поглед.

— Вие сте имали грижата — казах. — Вие сте се грижили за нея. Също както едно време в студиото. Тя беше селско момиче, нали? Дошло да става звезда.

— Апалачия — каза той. — Хил… били.

— Бедното момиче от провинцията — продължих. — Знаели сте, че никога няма да успее в киното, след като не може да си чете ролята. Вие ли й помагахте да държи това в тайна за известно време?

Кимване.

— Джоел…

— Джоел ли издаде номера?

Той отново кимна. Оригна се и главата му се разлюля нагоре-надолу.

— Снимки за него.

— Той е направил така, че тя да изгуби договора си със студиото, за да може да я наеме като фотомодел, така ли?

Кимване.

— А как е успяла да си вземе шофьорска книжка?

— Писмени тестове… запомни ги всичките.

— Голям зор трябва да е било.

Рамп кимна и си избърса носа с опакото на ръката. После отново наведе глава към масата. Този път Майло не посегна да я вдигне.

— Те двамата с Маклоски поддържаха ли връзка през всичките тези години? — попитах го.

Главата му отскочи нагоре с изненадваща бързина.

— Не… тя мразеше… него… не това, което искаше.

— Какво не искаше?

— Бебето. Ноел… — Трепване. — Обичаше го, но…

— Но какво, Дон?

Блуждаещ поглед.

— Какво, Дон?

— Изнасилва…

— Маклоски й е направил бебе, като я е изнасилил?

Кимване.

— А защо не си я защитил от това, Дон? — попита Майло.

Рамп захлипа. Сълзите закапаха по мустаците и пърхотът потъмня.

Опита се да каже нещо, но се задави.

Майло отново вдигна брадичката му с пръст и с помощта на салфетка избърса мокрото му лице.

— Какво, Дон? — попита той меко.

— Всеки… — каза Рамп, а сълзите му продължаваха да текат.

— Всеки я изнасилваше ли?

Хлип. Преглъщане.

— Да я има… Тя не е… — С усилие вдигна ръка и се потупа по темето.

— Тя не е умна — каза Майло. — Всеки се е възползвал от това.

Кимване. Сълзи.

— Всеки ли, Дон?

Главата на Дон се заклати и се отпусна. Очите му се затвориха. От ъгълчето на устата му се проточи тънка нишка слюнка.

— Окей, Дон — каза Майло и леко отпусна главата му на масата.

Последвах Майло на бара. Двамата седнахме и мълчаливо вперихме погледи в Рамп, който тихичко захърка.

— Дивата група от студиото — промълвих. — Глупавото и неграмотно момиче, предавано от ръка на ръка.

— Как разбра?

— По начина, по който Ноел се държа преди малко. Говорехме за майка му. Той спомена, че ако работи къде да е, няма да е същото. После започна да обяснява и изведнъж се спря. Когато го попритиснах малко, той се разсърди и избяга. Което ми се стори доста необичайно. Той е хлапе, което умее да се контролира, трябва да се контролира. Типично за деца, пораснали с родител алкохолик или наркоман. Затова ми стана ясно, че това, което го е накарало да изгуби присъствие на духа, трябва да е нещо доста важно. И когато Рамп започна да говори, всичко си дойде на мястото.

— Неграмотна — замислено произнесе Майло. — И да живее така с години, непрекъснато да очаква някой да издаде тайната й. Рамп се грижи за нея и хлапето й от чувство за вина.