Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Над него се бяха надвесили шефът Чикъринг и полицаят Скопек. Чикъринг пушеше пура. На Скопек, изглежда, също му се пушеше.

Когато началникът ме видя, се извърна и се намръщи. Скопек последва примера му. Майло отпи от кафето си. Рамп не направи нищо.

Казах:

— Здрасти, началник.

— Докторе.

Чикъринг мръдна с китката си, от пурата се отрони пепел и падна до бутилката на Рамп. Две трети от бърбъна в нея липсваше.

Отидох до бара и седнах до Майло. Той вдигна вежди и слабо ми се усмихна.

Чикъринг се извърна към Рамп.

— Окей, Дон, смятам, че това стига.

Ако Рамп отговори по някакъв начин, аз не го видях.

Чикъринг вдигна една от чашите в края на масата и отпи дълга глътка. Облизвайки устни, той се приближи до бара. Скопек го последва, но на няколко крачки разстояние.

— Провеждам малък разпит за приятелите си от Лос Анджелис, докторе — каза Чикъринг. — За това, което се е случило на покойния господин Маклоски. Да имате да добавите нещо към празната ни информационна банка?

— Нищо, началник.

— Добре — отвърна той, отпивайки още веднъж от кафето. Когато свали чашата от устните си, тя бе празна. Той я подаде през рамо назад, без да се обръща, Скопек я пое и я постави на масата на Рамп. — Доколкото ме засяга, това е само една формалност, докторе. Но следвам указанията от Лос Анджелис. Така че вече ви попитах и това е всичко.

Кимнах.

Той продължи:

— А как вървят останалите неща? С нашата малка Мелиса.

— Чудесно, началник.

— Добре — Пауза. Колелца дим. — Да имате някаква представа кой ще поеме домакинството?

— Не бих могъл да знам, началник.

— Ами — продължи той, — ние минахме оттам и видяхме, че една адвокатка разговаря с нея. От някаква фирма от западната част. Не знам колко опит има с тази част на града.

Свих рамене.

— Глен Ангър е добър човек — каза той. — Отрасъл е тук. Познавам го от години.

Не казах нищо.

— Е — продължи той, — трябва да тръгваме. — Към Рамп: — Умната, Дон. Ако имаш нужда от нещо, само се обади. Доста народ те търси, доста народ отново иска да му замирише на бифтек и ф. м. на грил.

Той му намигна. Рамп не помръдна.

След като Чикъринг и Скопек си тръгнаха, аз се обърнах към Майло:

— Ф. м.?

— Филе миньон — отвърна Майло. — Малко преди да дойдеш, проведохме един приятен разговор за телешкото. Началникът бил голям познавач. Купувал си пакетирани стекове от Омаха.

Хвърлих поглед към Рамп, който все още не беше помръднал.

— А той участва ли в разговора? — попитах аз много тихо.

Майло остави чашата си на бара. Счупеното огледало бе свалено. На негово място сивееше гола мазилка.

— Не — отвърна той. — И изобщо не прави нищо друго, освен да смуче бърбън.

— А Никуист?

— Никаква вест от него. Не че някой се е интересувал.

— А защо ПУЛА е изпратило Чикъринг насам?

— За да не разбутват Сан Лабрадор и пак да кажат, че са си свършили работата.

— Каза ли нещо ново за Маклоски?

Той поклати глава.

— А как реагира Рамп, като чу за смъртта му?

— Впери поглед в Чикъринг и отпи здрава глътка от „Пуйката“.

— Никаква изненада?

— Може би нещо проблесна в погледа му… Не знам, трудно е да се каже. Състоянието му е такова, че не реагира на нищо.

— Освен ако не играе.

Майло сви рамене, вдигна чашата, надникна в нея и отново я остави.

— Дон — подвикна той от мястото си, — да ти помогна с нещо?

От сепарето никаква реакция. След това последва дълго и бавно поклащане на главата.

— Това е — каза Майло, отново снижавайки глас. — Успя ли да отскочиш до Западен Холивуд?

— Да, да излезем да поговорим навън.

Двамата излязохме на паркинга.

Попитах го:

— Твоят наблюдател в момента тук ли е?

— Професионална тайна — усмихна се той. После: — В момента не, но това няма значение, повярвай ми.

Разказах му какво бях научил за Кати Мориарти и Ийлин Уагнър.

— Окей — каза той, — версията ти „Габни“ изглежда по-добре този път. Вероятно нещо са сгазили лука в Бостън, хванали са ги и те са дошли насам, да го погазят още малко.

— Но тук има и нещо повече — отвърнах. — Ийлин Уагнър е онази лекарка, която ме насочи към Джина. Няколко години по-късно тя умира в Бостън, Габни напускат Бостън и малко след това те започват да лекуват Джина.

— Нещо от изрезките на Мориарти да подсказва, че смъртта на Уагнър не е самоубийство?

Подадох му изрезката.

Той я прочете и каза:

— От това не личи особено, че някой се е канел да се рови в този случай.