Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— И от жал или и от двете. Май наистина е много мек човек.

— Аха — съгласи се той, без да сваля поглед от Рамп, клатейки глава.

Продължих:

— Това обяснява защо Бетъл е понасяла да сервира по масите, докато Джина и Рамп са живеели като кралски особи. Свикнала е да бъде изтривалка. Пропаднала е в киното, започнала е здравата да се друса и кой знае какво още. На това отгоре е забременяла от оня тип, когото всички са мразели. Позирала е за снимки, които едва ли са били свързани с модата. Телосложението й не е точно по мерките на „Вог“. Всичко това се натрупва и оформя изключително ниско самочувствие, Майло. Вероятно смята, че това, което Рамп й осигурява, е повече, отколкото тя заслужава. А сега има опасност да загуби дори и него.

Той прокара ръка през лицето си.

— Какво? — попита го.

— Щом Маклоски е издал тайната на Бетъл, а после я е изнасилил, защо се вълнува така, когато научава за смъртта му?

— Може би това все пак е някаква загуба за нея. Може би е изпитвала и малко добри чувства към него. Затова че й е дал Ноел.

Майло се завъртя на табуретката.

— Ами — подзе той — ако е имало нещо повече от малко добри чувства? Ами ако тя и Маклоски са поддържали връзка през цялото това време? Компания от неудачници. Имащи общ враг.

— Джина? — попитах.

— Може би и двамата са я мразели. Маклоски поради същата причина, накарала го да я изгори, а тя — с омразата на нямащите към имащите. Ами ако не й е било приятно да играе ролята на подмятана от всекиго играчка? И освен това, ако е имало още една съставка, подслаждаща отношението към нея — парите? Изнудване.

— С какво да я изнудват?

— Кой знае? Така или иначе, Джина е била член на дивата групичка.

— Ти сам каза, че не си открил никаква мръсотия по нея.

— Това означава, че просто се е пазела по-добре от останалите. От което тайната й става още по-скъпа. Не беше ли именно ти този, който веднъж ми каза, че тайните са най-добрата разменна монета в този район? Ами ако Маклоски и Бетъл са разбрали това в буквалния му смисъл? Ако Маклоски е бил съучастник на Бетъл в нещо мръсно, естествено, че Бетъл ще подскочи до тавана, когато научи за смъртта му.

— Джоел и Бетъл, Ноел и Мелиса — казах. — Ужасно гадно. Дано да грешиш.

— Така е — отвърна той. — Все те ми се въртят в главата. Но не ние сме писали сценария. Ние само гледаме филма.

Болката в изражението му не отмина.

Продължих с предположенията:

— Ами ако Ноел е сгазил Маклоски? Най-напред за него си помислих, когато чух, че оръжието е било кола. Колите са негова слабост и той има достъп до всичките коли на Джина. Не мислиш ли, че трябва да отворим всичките ония гаражи и да проверим дали някоя от класическите антики не е чукната отпред?

— Само ще си загубим времето — отвърна той. — Не би използвал някоя от тях. Много очебийно щеше да е.

— Да, но никой от Асуза не е видял ролса на Джина на път за язовира.

— Не е вярно. Ние просто не знаем. Шерифът го записа като нещастен случай. Никой не е тръгнал да разпитва от врата на врата.

— Добре — казах. — Значи Ноел е използвал някое возило за всекидневна работа. Едно време имаха такова. Когато още лекувах Мелиса. Стар „Кадилак Флийтууд“, модел 62-ра. Викаше му таратайката. Няма начин да нямат такава и сега — не можеш да ходиш да купуваш зеленчуци за кухнята с ролс-ройс. Скрита е някъде в имението или в някой от гаражите. А може би Маклоски е бил прегазен с открадната кола… Ноел знае как да дава жиците на късо, за да запали.

— Ти се мяташ от твърде вярно, за да е хубаво, до младежки лудории.

— Както ти сам казваш, нещата се променят.

Той се извърна към бара.

— Едипова каша — каза той. — Образцовото американско момче сгазва баща си. Колко психотерапия е необходима, за да оправиш такъв случай?

Не отговорих.

Откъм сепарето Рамп хъркаше и се давеше. Главата му се вдигна, после клюмна надолу и се килна встрани.

Майло продължи:

— Няма да е зле да го накараме да поизтрезнее малко и да видим какво можем да изцедим още от него. Няма да е зле и да изчакаме да видим дали старата Бетъл ще се върне. — Той погледна часовника си. — Трябва да поемам за летището. Стои ли ти се малко тук? Ще се свържа с теб веднага след като се настаня — да кажем, малко преди девет.

— А твоят наблюдател? Той не може ли да поеме ситуацията тук?

— Не. Той не бива да се показва. Това е част от сделката.

— Антисоциално?

— Нещо такова.

— Добре — отвърнах. — И без това смятах да си поиграя малко с телефона и да проверя още някои неща в Бостън. Какво да правя, ако Бетъл се върне?