Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Да — отвърнах аз, — но тук има някаква връзка, нещо, което Мориарти си е помислила, че е уловила. Уагнър е специализирала психология в Харвард, когато Габни са били още там. Може да е контактувала с тях по някакъв начин. Кати Мориарти се е интересувала и от тримата. А и тримата са познавали Джина.

— Когато се видяхте с Уагнър, нещо странно у нея не ти ли направи впечатление?

— Не — отговорих. — Не че съм седнал да я анализирам. Това беше един десетминутен разговор преди единадесет години.

— Значи нямаш причина да поставяш етичността й под въпрос?

— Никаква. Защо?

— Просто се чудех — отвърна той. — Ако е била етична, не би казала на никого за Джина, нали? Дори и на колега.

— Това е вярно.

— Тогава по какъв начин Габни са разбрали за Джина от нея?

— Може би не е станало така. Но след като научила, че Габни се занимават с лечение на болни от фобии, Уагнър им е разказала за случая на Джина, без да споменава имена. Медицински консулт — в това няма нищо неетично.

— На богати, болни от фобии — вметна Майло.

— Живеела като принцеса в замък — продължих. — Уагнър използва точно тези думи. Бе силно впечатлена от богатството на Джина. Може да го е споделила с някого от двамата Габни, а може и с двамата. И когато за Габни е настанало време да потърсят по-тучна паша, те са се сетили какво им е казала Уагнър и са тръгнали за Сан Лабрадор. Там са се заели с Джина, защото Мелиса им се обажда.

— Съвпадение?

— Това е наистина малко градче, Майло. Но това пак не обяснява защо Кати Мориарти държи изрезката за самоубийството на Уагнър в бележника си.

— Може би Уагнър е била един от информаторите на Мориарти. За простъпките на Габни.

— И вероятно Уагнър е умряла именно затова.

— Ооп! Голям скок направи — възкликна той. — Но виж какво ще ти кажа. Като се върна, ще се захванем с това. Ще накарам Сузи да се захване — каква мацка! Ако Габни са щипали от имуществото на Джина, именно тя е тази, която ще го разбере. Би могла да започне от Касът. Ако в това има нещо незаконно, тя ще им скочи като ястреб на пиле.

— Като се върнеш откъде? — попитах го аз.

— От Сакраменто. Сузи ми даде задача да отида дотам. Изглежда, адвокатът Даус е имал някакви проблеми с Адвокатската колегия, но те пък не искат да говорят по телефона, пък дори и лично да отиде човек, трябва да им покаже съответните документи за свободен достъп. Имам резервация за полета в шест и десет от Бърбанк. Утре сутринта тя ще ми изпрати по факса всички необходими документи. В един часа трябва да се срещна за разговор с един банкер, а в три и половина ще си свърша работата в колегията. А след това, както тя ме уверява, имало още точки за изпълнение.

— Доста сбит график.

— Дамата не обича хлабавите неща. Нещо друго?

— Да — отвърнах. — Бетъл беше ли там, когато Чикъринг каза на Рамп за Маклоски?

— Да, беше при нас и тъкмо наливаше кафето. Защо?

Казах му за внезапното потегляне на сервитьорката.

— Възможно е това да е просто претоварване на сетивата, Майло. Секунди след това говорих с Ноел и той ми каза, че била в стресово състояние, притеснявала се за работата си. Може би след като е чула за смъртта на още един човек, това й е дошло твърде много. Обаче аз си мисля, че е реагирала така само защото това е била смъртта именно на Маклоски. Защото си мисля, че Маклоски е баща на Ноел.

Изненадата, изписана по лицето му, ми бе достатъчна награда. Почувствах се като хлапе, било баща си за първи път на шах.

— Тъкмо говорехме за скоковете ти — рече той. — Това пък откъде го измъкна?

— Радарите ми. Най-накрая разбрах какво ги задейства. И то няма нищо общо с държането на Ноел, а с това как изглежда. Дадох си сметка за това само преди няколко минути. Притесняваше се за майка си, наведе глава и доби такъв вид, който бе точно копие на изражението на Маклоски на снимката при арестуването му. Приликата, след като я забележиш, е наистина поразителна. Ноел е нисък, тъмнокос, хубав, почти красив. Едно време Маклоски е имал същия приятен външен вид.

— Едно време — натърти Майло.

— Точно така. Някой, който не го е познавал от ония дни, никога не би доловил приликата.

— От ония дни — каза той и се върна в ресторанта.

— Хайде, Дон. — Майло повдигна брадичката на Рамп с пръст.

Рамп се взря в него със замъглен поглед.

— Добре — каза Майло. — И аз съм бил в такова положение. Затова знам, че да изтикваш думите от устата е все едно да изкараш бъбречен камък. Недей да говориш, само мигай. Един път за „да“ и два пъти за „не“. Ноел Дръкър син ли е на Маклоски, или не?