Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Майло прошепна някаква дума, която ми прозвуча нещо като „Гонзалес“.

Лицевите мускули на Люис се отпуснаха. Цигарата му увисна надолу, но после отново се вирна, повдигната от стиснатите челюсти.

— Виж какво, Стърджис, не мога да си затворя очите за този случай. Най-малкото тук има сблъсък на интереси и трябва да отидем до Пасадина и да говорим за това със семейството, а не с теб.

— Семейството, за което говориш — отвърна Майло, — се състои от едно осемнадесетгодишно момиче, което току-що е разбрало, че майка му е мъртва и че дори не може да погребе тялото й, защото то е на дъното на оня проклет язовир. Шерифът просто чака то да изплува…

— Още повече…

— И става така, че се получи нещо ужасно приятно за нея, нали, Брад? Да идентифицира изплувало от водата тяло, а? А междувременно тя не е мърдала от къщата през последните няколко дни, затова абсолютно съм сигурен, че не е сгазила онова лайно, и е абсолютно сигурно, че не е плащала на никого да го направи. Но ако си мислиш, че отиването дотам и подлудяването й може да ти донесе нещо, прави каквото знаеш. Обърни се към адвоката й — чичо му е бил Хърмън Даус (Чука).

Люис пуфкаше и дърпаше от цигарата, загледан в огънчето й като в някакво чудо.

— Ако нещата се извъртят натам, можеш да се обзаложиш, че ще отида — отвърна той, но в гласа му липсваше твърдост.

— Прави каквото знаеш, Брад — отвърна Майло.

Черноокият детектив привърши с бездомните и им махна да си вървят. Те се пръснаха — някои от тях влязоха в мисията, а останалите се повлякоха по улицата. Той се приближи, бършейки длани в блейзъра си.

— Това е известният Майло Стърджис — каза Люис между две дръпвания от цигарата.

Ниският детектив гледаше учуден.

Люис продължи:

— Шампион тежка категория от Западен Лос Анджелис. Изкара един рунд с Фриск.

Мина още секунда в смут, после по бебешкото лице на ниския се разля разбиране. Последвано веднага от отвращение. В мен се забиха чифт студени кафяви очи.

— А това — продължи Люис — е семейният доктор. На същото това семейство, интересувало се от нашия човек. Може би няма да е зле да погледне това твое коляно, Санди.

На ниския детектив обаче не му беше до смях. Той си закопча сакото и когато погледна към Майло, изражението му бе такова, сякаш гледаше изплувал труп.

Майло каза:

— Еспозито, нали? По-рано беше в Девъншир.

Еспозито каза:

— Идвал си тук преди и си разговарял с покойника. За какво?

— За нищо. Той не искаше да говори.

— Не те питам за това — каза Еспозито, разчленявайки думите една по една. — Относно какво точно беше намерението ти да разговаряш с покойника?

Майло помълча малко — премервайки отговора си или смилайки синтаксиса на зададения въпрос.

— Относно възможното му участие в смъртта на майката на моята клиентка.

Еспозито не даде вид, че е чул. Той някак си успя да отдръпне тялото си назад, като в същото време опъваше шия напред.

— Какво имаш да ни кажеш?

Майло отвърна:

— Десет към едно, че ще излезе нещо глупаво. Разпитайте жителите на този курорт тука и разберете кой е последният човек, на когото Маклоски не е сипал достатъчно чорба.

— Спести ни съветите си — отговори Еспозито, отдръпвайки се още повече. — Говоря за информация.

— Нещо като „Кой го направи“?

— Нещо като.

— Боя се, че няма да мога да ви помогна с това — каза Майло.

Люис се намеси:

— Теорията ти за чорбата не се връзва, Стърджис. Обитателите на този курорт обикновено нямат коли.

— От време на време получават работа за един ден — каза Майло. — Карат стока, товарят, разтоварват. А може Маклоски просто да е налетял на някой, който да не е харесал лицето му. Нямаше кой знае какво лице.

Люис продължи да пуши и не каза нищо.

— Страхотно — бе коментарът на Еспозито. После продължи към мен: — Да имате да добавите нещо?

Поклатих глава.

— Какво да кажа? — каза Майло. — Току-що се сдобихте с още няколко „Кой го направи?“. Така, за разнообразие.

Люис пушеше.

Еспозито каза:

— И нямаш нищо, с което да извадим „Кой“ от „го направи“?

— Твоята интуиция е добра като моята — ухили се Майло. — Е, може би не чак толкова добра, но съм сигурен, че ще поработиш върху нея.

Той тръгна да заобикаля двамата, отправил се към входа на мисията. Опитах се да го последвам, но Люис се изпречи на пътя ми.

— Чакай малко, Стърджис — каза той.

Майло се обърна. Челото му бе сбърчено на топка.

— Мислех да се видя с отеца — каза Майло. — Време е за изповед.