Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Лошо — каза той. — Семейството й сигурно е доста раздрусано.

— Е, всеки случай не организират купон.

Русият се усмихна скъпернически.

— Ти вече си го разпитвал два пъти. Защо идваш пак?

— Първите два пъти нямаше какво толкова да каже.

— И сега си мислиш, че ще успееш да го убедиш.

— Нещо такова.

— Нещо такова.

Русият хвърли поглед към черноокия, който продължаваше да чете лекция на бездомниците.

— Какво става, Брад? — попита Майло.

— Какво става? — повтори русият, докосвайки очилата си. — Става това, че животът току-що стана твърде сложен.

Той замълча, изучавайки замислено Майло. Когато Майло не каза нищо, високият бръкна в пакета, извади цигара и я мушна между устните си.

— Изглежда, двамата с теб имаме обща работа — каза той с цигарата в уста.

Реакцията на Майло отново бе пауза.

На половин километър от нас гърмеше магистралата. Някъде наблизо се чу шум от счупено стъкло. Партньорът на Брад продължаваше да говори на бездомните. Оттук не можех да схвана думите, но тонът му бе снизходителен. Опърпаните мъже изглеждаха полузаспали.

Русият детектив продължи:

— Изглежда, Маклоски се е сблъскал с нещастна ситуация. — Погледът му бе втренчен в Майло.

— Кога? — попита Майло.

Детективът се потупа по джобовете, сякаш отговорът на въпроса се намираше там, извади запалка еднодневка и запали.

— Преди около два часа — отвърна той накрая и присвивайки очи от дима, впери поглед в мен, като че ли поднесената от него информация ме бе превърнала в някого, с когото трябва да се съобразява.

— Приятел на семейството — каза Майло.

Високият продължи да ме изучава, всмуквайки и издухвайки дима, без да вади цигарата от устата си. Изглежда, бе изучавал стоицизъм и се бе дипломирал успешно.

Майло каза:

— Доктор Делауер, детектив Брадли Люис от отдел „Убийства“ на Централното полицейско управление. Детектив Люис, доктор Алекс Делауер.

Люис направи няколко колелца от дим и каза:

— Доктор, а?

— Семеен доктор, ако трябва да бъдем по-точни.

— Аха.

Опитах се да си придам докторски вид.

Майло отново подзе:

— Кога стана това, Брад?

— Ти какво? — каза Люис. — Да не би да има някаква награда? Да не би семейството да ти плати за това, че му носиш добри новини?

Майло отвърна:

— Това няма да им я върне, но да, не ги виждам потънали в траур. — Той повтори въпроса си.

Люис помисли дали да отговори и накрая каза:

— В една забутана уличка на няколко пресечки оттук. В индустриалната зона между Сан Педро и Аламейда. Кола срещу пешеходец. Колата печели с нокаут в първия рунд.

— След като е блъснал човек и е избягал, защо, момчета, вие се занимавате с това?

— Брей, какъв копой — каза Люис. — Хей, да не би някога да си работил като полицай?

Зададе въпроса ухилен до уши.

Майло нито помръдна, нито проговори.

Люис дръпна от цигарата и продължи:

— Според специалистите колата не оставила нищо на случайността. Минала през него веднъж, после дала назад и го направила още два пъти. Просто за да бъде сигурна. Получило се е нещо като пица, и то с всички допълнителни плънки.

Той се извърна към мен, извади цигарата от устата си и изведнъж ми се усмихна с вълча усмивка.

— Семеен доктор, а? Изглеждате ми като почтен господин, но понякога външният вид лъже, не е ли така?

Отвърнах на усмивката му. Вълчето хилене се разшири, сякаш двамата си бяхме казали ужасно смешна шега.

— Докторе — каза той, припалвайки втора цигара от първата и хвърляйки фаса на тротоара, — вие по някаква случайност не сте използвали вашия мерцедес или БМВ, за да отървете горкия Маклоски от страданията му, нали, сър? Една бърза изповед и всички можем да си вървим вкъщи.

Без да спирам да се усмихвам, отвърнах:

— Съжалявам, но ще трябва да ви разочаровам.

— Мамка му — каза Люис. — Как мразя да задавам въпроси от рода „Кой го направи?“.

— Колата немска ли е била? — попита Майло.

Люис зачовърка тротоара с обувка и издуха дима през носа си.

— Как беше това? Разговаряйте с пресаташето ни, нали?

— Защо не искаш да ми кажеш, Брад?

— Ти си цивилен. Това първо.

Майло не каза нищо.

Люис продължи:

— Дори може би си и заподозрян. Това второ.

— Ха така — каза Майло. — Какво е това, Брад? Шибано убийство?

Бе втренчил немигащ поглед в Люис. Бяха еднакво високи, но Майло бе поне с двадесет и пет килограма по-тежък. Люис издържа втренчения му поглед с каменно лице и не каза нищо.