Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Стратегическо планиране — каза. — Мъча се да измисля как да ги пипна ония копелета.

Майло вдигна листовете от пода, хвърли им един поглед и ги остави на бюрото. Бяха празни.

— И измисли ли нещо?

— Кажи-речи. Мисля, че най-добрият начин е да се провери всяко тяхно действие от… от самото начало. Искам да кажа, да ги накарам да си отворят документите и всеки ред, всяка цифра внимателно да се проверят. Това поне ще ги постресне, те ще забравят да ме дерат и аз ще мога да се съсредоточа върху това, как да ги пипна.

Казах:

— Нападението е най-добрата защита.

— Точно така.

Тя плесна с ръце. Бузите й бяха леко зачервени и очите й блестяха, но това не беше здравословен блясък. Майло я гледаше изпитателно, но тя не забеляза това.

— Успяхте ли да говорите с някой адвокат, доктор Делауер?

— Още не.

— Добре, но го направете колкото е възможно по-скоро, моля ви.

— Мога да опитам още сега.

— Прекрасно. Благодаря.

Тя вдигна телефона от бюрото и ми го подаде.

Майло се обади:

— Пие ми се нещо.

Тя погледна към него, после към мен.

— Разбира се. Да отидем до кухнята и да вземем нещо.

Останал сам, набрах домашния номер на Мал Уърти в Брентууд. Отговори ми телефонен секретар с гласа на третата му жена. Започнах да оставям съобщение, но той го прекъсна:

— Алекс, канех се да ти звънна. Двама психолози се развеждат и трите им деца са наистина на път да откачат. Аз защитавам жената и случаят се оформя като една от най-жестоките битки за попечителство, каквато някога съм имал.

— Звучи интересно.

— И още как. Как ти е календарът, да кажем, след пет седмици?

— Не е пред мен, но след толкова много време мисля, че няма да има никакъв проблем.

— Идеално. Ще ти хареса — това са двама от най-големите откачалки, които си виждал… Абе какво им става на хората от тая твоя професия?

— Дай да поговорим малко за хората от твоята професия — казах аз. — Искам да ми препоръчаш някого от тях.

— За какво точно?

— Недвижими имоти и данъци.

— Проверка на бумаги или даване под съд?

— Вероятно и двете.

Описах му в най-общи линии ситуацията с Мелиса, без да споменавам имена, цифри или отличителни белези.

Той веднага каза:

— Сузи Лафамилия, ако клиентът ти няма нищо против жена.

— И жена ще свърши работа.

— Споменавам го само защото нямаш представа колко много хора се придържат към тия глупости — никакви жени, никакви малцинства. И губят, защото Сузи е най-добрата. Работеше в една от големите счетоводни фирми и им събра повече клиенти от всеки друг, а те непрекъснато я подминаваха, когато някой трябваше да бъде повишен в съдружник, само защото има различни гениталии от останалите. Тя ги съди, осъди ги и им прибра парите, с които си основа първокласна фирма. Истинска коравосърдечна лъвица в съда. Сега работи за актьори и актриси, измъквайки им парите от стиснатите киностудии.

Отвърнах:

— Струва ми се чудесна за клиента ми.

Той ми даде номера й.

— Това е в Сенчъри Сити Ийст — има цял етаж на нейно разположение в един от небостъргачите. А за другата работа ще ти се обадя. Ще ти харесат тия озъбени и дъвчещи се един друг психотерапевти. Нарекох ги Парадокс. Tres a-propos 23 23 Съвсем на място (фр.). — Б.пр. .

Той се засмя.

Затворих, без да му кажа, че това вече съм го чувал.

Майло се върна без Мелиса, стиснал в ръка кутия с диетична кока-кола.

— В банята е — каза той. — Повръща.

— Какво стана?

— Просто се пречупи. Пак започна да говори с решителен тон как щяла да пипне копелетата. Казах й една работа и тя хоп, започна да плаче и да се дави.

— Видях те как я гледаше като детектив. После я изведе от стаята, докато говорех по телефона. Защо?

По лицето му се изписа неудобство.

— Какво има? — попитах отново.

— Е, добре — отвърна той. — Имам лошо подсъзнание. За това ми плащат. — Той се поколеба. — Не исках да излиза. Исках да говоря с нея насаме — да се вгледам в нея по-отблизо, без твоя намеса. Защото нещо в държането й ме обезпокои. И ме накара да се замисля. На обмяната на информация в ресторанта пропуснахме една възможност. Много грозна възможност, но понякога те се оказват и най-важни.

— Мелиса? — прошепнах аз, усещайки как коремът ми се свива.

Той понечи да се извърне встрани, но смени посоката и отново впери поглед в мен.

— Тя е единственият наследник, Алекс. Четиридесет милиона долара. И е готова да се бори за тях, дори още преди трупът да изстине.

— Няма никакъв труп.