— Страхотно. Възхитително. По-добро от това не съм виждал.
Тя светна като електрическа крушка.
Когато накрая ни остави сами, Майло каза:
— Окей, твой ред е.
Казах му за цената на Касът.
— Двеста и петдесет, а? — каза. — Адски голям хонорар, нали вашего брата така му викате?
Кимнах.
— Намирисва, да. И вероятно не съм единственият, който подозира двамата Габни в нещо нечисто.
Разказах му какво бях научил за Кати Мориарти.
— Репортерка, а?
— При това по разследванията. Според сестра й тя наистина обичала конспирациите и цял живот само подир тях търчала. Освен това е от Нова Англия, работила е в Бостън, старата стоянка на двамата Габни. Което ме наведе на мисълта, че тя е научила за нещо, което двамата са направили там, и е дошла в Лос Анджелис да види какво точно. Престорила се е на агорафобка и се е записала в групата, за да шпионира и да събира уличаваща информация.
— Звучи ми правдоподобно — отвърна той, — но те са супервисокоплатени. Кой й е плащал сметките?
— Сестра й ми каза, че Кати непрекъснато ги врънкала за пари.
— За толкова много?
— Не знам. Може би зад себе си има някой — вестник или издател. Написала е книга. Освен това никой не е чувал нищо за нея от повече от месец насам. Това прави две изчезнали от една и съща група. Сестрата на Кати обаче казва, че за нея това било типично. Едно нещо обаче е сигурно — тя не е била агорафобка. Значи е шпионирала Габни.
— Това, което ми описа — каза той, — прилича на финансово мошеничество номер две. Габни грабят Джина, точно както го правят Ангър и адвокатът.
— Номер три, ако сложим Рамп и Никуист.
— Забиваш инжекция във вените на богатата дама и смучеш.
— Четиридесет милиона долара — казах — означава бая дебели вени. Даже двата милиона долара са достатъчни да се завъртят колелата. А на мен особено ми харесват Габни заради подхода на Кати Мориарти. Тяхното преместване от Бостън в Лос Анджелис — може би са го направили поради необходимост, за да избегнат скандал? Харвард да избегне скандал.
Кимнах.
— Още по-основателна причина да се потулят нещата. Обаче Кати Мориарти е надушила нещо, хванала следата и е решила да я проследи.
Майло хапна още малко от кейка, облиза устни и каза:
— От това, което съм чул от теб, считат Габни за добри професионалисти.
— За много добри. Лио Габни е вероятно в списъка на десетте най-добри действащи специалисти в областта. Урсула също. Двете й специалности й вдигат много цената. Но дори и при сегашните им такси, за да си позволят Касът, ще им трябват адски много часове. Освен това Лио ми се стори засегнат човек. Първия път, като се видяхме, той ми говори за загиналия си в пожар син. И тази негова рана май никога няма да заздравее. Обвини за това съдията, който дал родителските права на майката. Обвини цялата ни законова система. Може би се справя с гнева си, като се опълчва срещу тази система.
— Престъплението като лично отмъщение — бе коментарът му. — Да, става, защо не. Има тръпка. Ами Урсула? И тя ли има нещо?
— Урсула е негово протеже. Тя прави само това, което той й нареди. Въпреки че смъртта на Джина май я разтърси много, така че вероятно тя е слабото звено. Исках да разговарям днес с нея, но тя тръгна нанякъде, преди да успея да го сторя.
— Протеже, а? Литографията обаче е в нейния кабинет.
— Литографията може би е само върхът на айсберга.
— За нея изкуство, пари и за двамата, това ли искаш да кажеш? Защото при тия цени с милион или два няма да можеш да си купиш кой знае колко изкуство.
— Знаем само от Ангър колко е получавала Джина всеки месец. Той може да си програмира компютъра да показва каквито си иска цифри.
— Но защо Джина ще дава на Габни пари?
— Благодарност, зависимост от тях. Поради същата причина, поради която членовете на култови общности поднасят подаръци на техния гуру.
— А може да е заем.
— Може, но я няма, за да си поиска парите обратно.
Той се намръщи и бутна кейка настрана.
— Рамп и Никуист, младежката компания от едно време, а сега и психарите й. Цял парад на заподозрени… Какво знаеш още за тая Мориарти?
— Знам само адреса й. Западен Холивуд.
Извадих листчето, дадено ми от Джан Робинс, и му го подадох.
— Хей — възкликна той, като видя адреса, — та ние сме съседи с нея. Това е на не повече от шест преки от мястото, където живея. Може даже да сме стояли заедно на опашка в супера.
— Не знаех, че седиш по опашки в супера.
— Говоря образно. — Той отново сложи куфарчето на коленете си, извади бележника си и записа адреса. — Мога да мина и да проверя дали все още живее там. Ако не, повече нищо не мога да направя по това, защото трябва да се оправям с всичко останало. Ако ти искаш да поразровиш, нямам нищо против, действай.
Читать дальше