Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Стара приятелка, а? — забеляза Майло. — Питам се как ли се чувства Бетъл да хвърчи между масите, докато бившите й приятелчета се ширят из двореца на Дикинсън?

— Ноел намекна, че двамата с майка му имали наистина много трудни моменти. Така че хвърченето между масите може наистина да е било за тях стъпка нагоре.

— Сигурно е така — каза той и взе една филийка хляб.

Продължих:

— Обаче ти непрекъснато се връщаш към Рамп.

— Днес ходих до плажа, за да говоря с Никуист, но там нямаше никого. Съседите ми казаха, че Никуист натоварил буса си снощи и изчезнал в неизвестна посока. От тенисклуба „Брентууд“ казаха, че не се е явил за уроците, които е трябвало да изнесе днес, и не си е дал труда да им се обади.

— Рамп също си скатава шатрата. Накара Ноел да му приготви куфара. Може би е травмиран от загубата на Джина, уморил се е от всичките тези преструвки. Интересно е обаче да се узнае дали няма да представи иск за оспорване на завещанието, или има някъде подписано застрахователно споразумение, за което никой не знае. А да не говорим и за липсващите два милиона. Кой би могъл да ги източи по-лесно от съпруга?

— Подозренията на Мелиса са основателни тогава — забеляза Майло.

— В деня на изчезването на Джина Рамп е бил тук. Да, но Тод? Може би именно той я е прелъстил, за да се добере по-лесно до двата милиона. Тъй или иначе, той е човек, когото тя би качила в колата си, ако го види да стои край „повредената“ си кола с вдигнат палец. А ето че сега и той, и Рамп тръгват нанякъде.

— Рамп още е тук. Преди да се видим в къщата, минах покрай ресторанта. Мерцедесът му беше на паркинга и аз надникнах в залата. Мъртвопиян. Бетъл кудкудякаше около него като загрижена квачка. Излязох и паркирах от другата страна на улицата и поседях малко там. Никаква следа от Никуист.

— Още нещо, Майло. Ако Рамп смята да бяга, защо ще го разгласява навсякъде?

— Не е така — възрази той. — Това не е разгласяване, а прикритие. Дава обяснителна причина за тръгването си. Обхванат от безмерна скръб, бедният добряк си тръгва без пукнат грош. Така че никой да не свърже Таити с Тод. Не че някой би го свързал и без това. Официално казано, престъпление няма. А аз съм самичък и не мога да се справям едновременно с него и в същото време да гледам за Никуист, като не забравям и Ангър, и Даус. Не мога да кажа на Мелиса, че Рамп е по-важен за момента, защото с нищо не мога да подкрепя такова твърдение, а ония двамата вече действат срещу нея. Освен това то може да я пречупи, а на настоящия етап никак не е желателно, нали?

— Никак.

Той помисли малко.

— Трябва да се обадя на някой. На някой, който има лиценз за частник, но не го използва твърде често. Не кой знае колко умен или изобретателен. Но търпелив. Така ще мога да държа Големия Дон под око и едновременно с това да се заема с финансовата история на Ангър и Даус.

— А Никуист?

— Без Рамп Никуист едва ли ще направи някакъв ход.

Донесоха яденето. Майло си отряза, задъвка и каза:

— Тук май добре си знаят работата.

Няколко минути минаха в мълчание и хапване.

— Мой ред е — обадих се аз.

— Чакай малко — спря ме той. — Сетих се за още нещо. Свързано е с бившия мъж на Джина, Дикинсън. Помниш ли забележката на Ангър за това, че Артър би си купувал дрехите конфекция, ако можел? Излиза, че Дикинсън не е можел да си ги купува оттам, защото е бил джудже.

— Знам. Намерих една негова снимка.

В очите му проблесна изненада.

— Къде?

— На третия етаж.

— Малка археологическа експедиция, а? Браво — похвали ме той. — Аз не можах да намеря никакви негови снимки. Как изглежда?

Описах му Артър Дикинсън и Джина като младоженка мумия.

— Странно — каза той. — Първото мъжленце някакъв стар елф, а вторият с нормален ръст, обаче си пада по момчета. Тъй или иначе, струва ми се, че нашата дама не се е интересувала от физиката.

— Агорафобия — казах. — Класическото фройдистко обяснение е, че тя е симптом на сексуална репресия.

— И така ли е?

— Не във всички случаи. Но в този може би. Това подкрепя теорията ми, че Джина се е омъжила за него поради нуждата й от приятел. Фактът, че са се познавали, е помогнал много, когато Мелиса го е довела у тях. Стари приятели се събират, подтикнати от едни и същи нужди — случва се непрекъснато.

Джойс намина да види как върви. Комплиментите ни я накараха да се изчерви от удоволствие. Е, поне на един човек денят му щеше да е приятен. Донесе ни кафе и десерт — специалитет на заведението. Майло си бодна парче двоен шоколадов кейк и каза: