Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— А стига бе. Да не трябва да вечеряме на бара?

Отвърнах:

— Това отсреща е клиниката на Габни.

Посочих му къщата. Прозорците бяха тъмни и алеята бе празна.

— А-а — проточи Майло, присвивайки очи. — Ама че зловещо. — Той се извърна пак към ресторанта. — А това място тука какво е? Наблюдателният ти пост?

— Просто едно топло и уютно кътче за уморени гости.

Джойс се стресна, като ме видя пак, но ме поздрави така, като че ли бях отдавна изгубеният й роднина, и понечи да ни настани на същата маса. Да седнем там по това време обаче, означаваше все едно да се покажем по телевизията, затова я помолих да ни настани някъде отзад.

Взе ни поръчката за пиене и веднага се върна с двете бири. Докато наливаше, каза:

— Специалитетите ни днес са ивичест костур и телешко във винен сос — след което се впусна в подробности за начина им на приготвяне.

Казах:

— За мен костур.

Майло огледа менюто.

— Антрекотът 22 22 Пържола, отрязана между две ребра (фр.). — Б.пр. как е?

— Превъзходен, сър.

— Него ще взема. Алангле, с двойна порция картофи.

Тя мина зад преградата и започна да приготвя нещата.

Ние се чукнахме и отпихме.

— Според Ангър Чикъринг казал, че диренето на Джина е прекратено — започнах аз.

— Не съм изненадан. Последния път, когато звънях на шерифа, беше един и половина днес следобед. Доста са се потрудили, но от нея няма никаква следа в парка.

— Значи е на дъното, а?

— Така изглежда. — Той прокара длан през лицето си. — Окей. Дай да почваме. Кой е първи?

— Давай ти.

— В основни линии прекарах целия ден в Холивуд и говорих с кинаджии и свързани с тях хора. Ето какво научих във филмовото градче — явно през добрите стари времена Джина, Рамп и Маклоски са били доста близки. Били са част от групата, подписала договори с „Апекс Студиос“ между средата и втората половина на шестдесетте. Маклоски не бил точно в тая група, но се движел с тях, след това си основал агенция за модели. От това, което успях да схвана, те са били доста дива групичка — пиене, друсане, купони, въпреки че никой не можа да каже за Джина нещо специално. Така че ако е съгрешавала, правела го е потайно. Повечето от тях не стигнали доникъде с кариерите си. Най-голяма вероятност за успех имала Джина, но киселината й разказала играта. Студиото знаело много добре, че пазарът е наводнен със свежа плът от Айова, затова подписвало с тях краткосрочни договори, използвало ги в епизодични роли и като помощен персонал и накрая, когато бръчките започвали да личат, ги изхвърляло.

— Рамп никога не е споменавал, че познава Маклоски.

— Познавал го е, и то много добре, макар че, доколкото разбрах, не били много гъсти.

Майло сложи куфарчето на коленете си, отвори го и извади кафява папка. В нея имаше черно-бяла снимка с емблемата на „Апекс Студиос“ в десния ъгъл. Снимката бе правена в някакво заведение, а може и декори да са били. Сепарета в кожена ламперия, огледални стени, бели покривки, сребърна посуда, кристални пепелници. И половин дузина красиви мъже и жени, едва надхвърлили двадесет години, облечени в стилни вечерни облекла. Фотогенични усмивки, с цигари или чаши в ръка.

Джина Принс, по баща Падък, бе точно в центъра — руса и красива, с дълга рокля, която на снимката изглеждаше сива, с голи рамене и перлено колие, подчертаващо дължината на гладката й шия. Приликата с Мелиса бе поразителна.

Дон Рамп бе застанал до нея — груба мъжка красота, тен, пращящ от здраве, без мустачки. От другата й страна бе Маклоски с плътно пригладена коса, хубав, почти красив. Усмивката му обаче бе различна от тези на останалите. Несигурно подхилкване на аутсайдер. Цигарата между пръстите му бе изгоряла почти до филтъра.

Останалите две лица — мъж и жена — не познавах. Но едното — това в края — все пак го познах.

— Това — казах, сочейки с пръст брюнетката с острите черти и опасно дълбоко деколте на черната рокля — е Бетъл Дръкър. Майката на Ноел. Тя сега е руса, но това е тя, днес се запознах с нея. Работи при Рамп като сервитьорка в ресторанта му. Двамата с Ноел живеят горе, на втория етаж.

— Виж ти, виж ти! — възкликна Майло. — Какво голямо и задружно семейство. — Той измъкна още един лист хартия от куфарчето. — Да видим. Това сигурно е Бети Дюпон. Филмовият й псевдоним. — Той се наведе и погледна по-отблизо. — Хубава жена. Пищна.

— И все още е.

— Какво? Хубава или пищна.

— И двете. Но малко си личи, че е поизносена.

Той хвърли поглед над преградата, където се трудеха Джойс и готвачът.