Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Появи се Мадлен с разсърдено, но самодоволно изражение, сякаш най-лошите й предвиждания за човечеството току-що са били потвърдени. Запитах се колко ли е чула.

Тя се приближи и докосна Мелиса по главата. Мелиса вдигна глава и й се усмихна през сълзи.

— Донеса нещо за пиене?

Мелиса не отговори.

Обадих се:

— Да, моля. Чай за всички.

Мадлен се отдалечи, без да каже дума. Мелиса седеше свита под грижовната ръка на Ноел, прехвърлена през рамото й, стискаше зъби и късаше салфетката, оставяйки парченцата да падат по пода.

Мадлен се завърна с чай, мед и мляко, натоварени на сребърен поднос. Сервира на Ноел, който вдигна чашата към устните на Мелиса.

Мелиса отпи, задави се и се закашля.

И тримата скочихме към нея. Суматохата от мяркащи се бързо ръце и угрижени лица беше като кадър от „Усмивки от старите ленти“ и вероятно би изглеждала комична при други обстоятелства.

Когато накрая се успокои, Ноел пак седеше пред Мелиса и пак вдигаше чашата към устните й. Тя пийна малко, пак понечи да го изплюе, но притисна ръка към гърдите си и успя да го преглътне. Когато изпи около една трета от чашата, Мадлен кимна одобрително и излезе.

Мелиса докосна ръката на Ноел и каза:

— Достатъчно. Благодаря.

Той остави чашата на масата.

— Копелета такива. Невероятни копелета — каза Мелиса.

— Кои? — попита Ноел.

— Моят банкер и моят адвокат — отвърна тя. — Как само се опитват да ме дерат. — Към мен: — Благодаря. Благодаря ви много за това, че ме подкрепихте, доктор Делауер. Знам кои са истинските ми приятели.

Ноел пак не разбираше. Описах му накратко престрелката с Ангър и Даус. Всяка дума, изречена от мен, сякаш разпалваше гнева му все повече и повече.

— Задници — бе коментарът му. — Не е зле да си намериш нови, и то по-бързичко.

— О, да, разбира се — отвърна тя. — Казах го така, че да прозвучи, че все едно вече съм си намерила. Трябваше да видиш изражението на лицата им.

Бегла усмивка. Ноел остана сериозен.

Мелиса се обърна към мен:

— Познавате ли някой добър адвокат, доктор Делауер?

— Повечето от тези, които познавам, практикуват семейно право. Но съм сигурен, че ще успея да ти намеря и имуществен адвокат.

— Моля ви. Ще ви бъда много благодарна. А също и някой банкер.

— Адвокатът сигурно ще те насочи.

— Чудесно — отвърна тя. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Преди тия червеи да са успели да направят нещо. Та те май вече може да имат някакви документи срещу мен. — Предположението я накара да разшири очи. — Ще накарам Майло да ги провери. Сигурно ще разбере какво се канят да правят. А може и вече да са ме драли, какво ще кажете?

— Кой знае?

— Е — каза тя, — не се показаха много почтени. Кой знае, през всичките тия години може и майка да са драли… — Затвори очи.

Ноел я прегърна по-здраво. Тя не се възпротиви, но остана напрегната.

Очите й внезапно рязко се отвориха.

— А може и Дон да е с тях… да заговорничи с тях…

— Не — каза Ноел. — Дон не би…

Тя го отряза с рязко движение на китката.

— Ти виждаш една негова страна, аз — друга.

Ноел премълча.

Очите на Мелиса внезапно отново се разшириха.

— О, боже!

— Какво? — попитах.

— А може да имат нещо общо и с… с това, което се случи. Може да са искали да й вземат парите и…

Тя скочи на крака и за малко не събори Ноел. Очите й бяха сухи, юмруците — свити. Вдигна единия до нивото на очите и го разтърси.

— Ще ги пипна! — извика тя. — Копелета мръсни. Всеки, който я е обиждал, ще си плати!

Ноел се изправи, но тя го спря с протегната ръка.

— Не, нищо ми няма. Сега съм добре. Знам вече къде съм.

Тя започна да обикаля из стаята. Покрай стените. Като начинаещ кънкьор. С едри крачки, които постепенно започваха да приличат на подтичване. Стискайки челюсти и удряйки с юмрук в отворената длан на другата ръка.

Спящата красавица, събудена от зловещата целувка на подозрението.

Гневът замени страха. Бе несъвместим с него.

Миналата есен излекувах цяло училище по този начин. Бях й дал същия урок преди толкова години.

Гневът на това дете бе нажежен до бяло. Изразът на лицето й бе почти като на канибал.

Гледах и не можех да я сравня с нищо друго освен с гладен хищник в клетка.

Психически прогрес, а?

Майло пристигна малко след това, облечен в кафяв костюм, с блестящо черно куфарче в ръка. Мелиса се залепи за него и му разказа станалото.

— Погвай ги — каза тя накрая.

— Ще проверя — отвърна той. — Но ще ми трябва време. А междувременно ти си намери адвокат.