Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Настойничество ли? — попитах аз. — Мелиса е навършила пълнолетие, за какво й е настойник?

Ангър погледна Даус. Даус погледна Ангър. Като на тенисмач. Топката най-сетне падна в полето на банкера.

— Пълнолетието — каза той — е едно, а компетентността — съвсем друго.

— Искате да кажете, че Мелиса е некомпетентна да управлява делата си сама?

Ангър отново насочи вниманието си към картините.

— Делата — нагърби се с отговора Даус. — Това е твърде слаба дума, когато става въпрос за всичко това. — Ръката му направи обширен полукръг. — Колко на брой осемнадесетгодишни могат да се справят с имущество от такава величина? Сигурен съм, че моите не биха могли.

— Нито пък моите — помогна му Ангър. — А като към това се прибави и емоционалният стрес. Предишният живот на семейството. — Той се обърна към мен. — Вие много добре сте запознат с това.

Това ми прозвуча като покана. Не отговорих.

Даус докосна плешивото си теме.

— Богатият опит — каза той — и като неин адвокат, и като родител, ми подсказва, че всичките й сили ще бъдат подложени на изпитание до краен предел просто само за да успее да порасне. Сам бог вижда, че ще й е доста трудно.

— Точно така — каза Ангър. — Вкъщи имам четирима като нея, докторе. Хлапашка работа. Дай на млад човек много пари и все едно му даваш заредено оръжие.

— Имате ли деца, докторе? — попита Даус.

— Не — отвърнах.

Двамата се усмихнаха с разбиране.

— Е — продължи Даус, — както вече казах, това мога да ви кажа само ако, разбира се, не се заемете с още една роля.

— Каква роля?

— Ако решите да се заемете с един леко разширен курс на психологическа консултация, да координирате управлението на емоционалния живот на Мелиса в синхрон с моето и на Глен управление на аспектите на финансовия й такъв, ще гледам възгледите ви да бъдат уважени във всички невралгични точки на правната ни система. И много добре компенсирани.

— Дайте да изясним нещата — казах. — Искате да ви помогна да удостоверите, че Мелиса е психологически неспособна да се справя с делата си, за да може да се назначи настойник, който да се грижи за парите й.

Ангър трепна.

— Грешка — отсече Даус. — Ние не искаме нищо. Не нашето благополучие е поставено на карта тук. Ние просто мислим за нейното. Като дългогодишни приятели на семейството. Като родители и професионалисти. И в никой случай не се опитваме да повлияем на оценката или мнението ви. Този разговор, който, позволете да ви напомня, започна спонтанно, просто се отнася за някои мерки, които трябва да бъдат взети адски бързо.

— Едно нещо, което трябва да ви е ясно, докторе — включи се и Ангър, — е, че парите още не принадлежат на Мелиса. Не и официално. Доста време ще загуби, докато сложи ръка на тях и целият този процес завърши. Както Джим посочи, колелата на бюрокрацията се въртят много бавно. Процедурата ще трае дълго време — месеци. А може и повече. А през това време нуждите й трябва да се посрещат — домакинство, заплати, ремонти, сметки. Нещата трябва да напредват плавно. Доколкото мога да преценя, най-доброто решение да се направи това е настойник.

— И кой ще бъде настойник? Дон Рамп?

Даус се прокашля и поклати глава.

— Не — каза той. — Това би било в противоречие с духа, а ако не и с точните указания на завещанието на Артър Дикинсън.

— Тогава кой?

Отново тишина. Някъде далеч из къщата прозвучаха стъпки. Бръмна прахосмукачка. Звънна телефон.

— Моята фирма — каза Даус — е с дългогодишна служба при това семейство. Логично е това да продължи в същия дух.

Не казах нищо. Той разкопча сакото си, извади малко калъфче от крокодилска кожа и ми подаде визитна картичка с такъв жест, сякаш ми даваше нещо от изключителна ценност.

Дж. Медисън Даус младши

АДВОКАТ

Рестинг, Даус и Коснър

820 С. Флауър стрийт

Лос Анджелис, КА 90017

— Основателят е главен съдия Даус — добави Даус.

Изпускайки „чичо ми“. Очевадна дискретност от класа.

Ангър развали цялата работа, добавяйки:

— Чичото на Джим.

Даус се прокашля, без да отваря уста. Резултатът бе дълбоко и внушително изръмжаване на обезпокоен бик.

Ангър побърза да замаже гафа.

— Даус и Дикинсън са свързани от много години с взаимно доверие и добри намерения. Артър повери навремето своите работи на бащата на Джим, тогава тези работи бяха даже по-сложни от сега. В интерес на пациентката ви е за нея да се грижат най-добрите, докторе.

— Точно в момента — казах аз — в интерес на пациентката ми е да мобилизирам цялата й емоционална защита, за да може да понесе загубата на майка си.