Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Е — каза Ангър, — предполагам, че работата ви тук е към края си. — Изречено с мрачно задоволство. Към плешивия: — Това е единият от детективите, наети да намерят Джина, Джим.

— Не съвсем — казах. — Казвам се Алекс Делауер. Психолог съм на Мелиса.

Ангър ме загледа объркано. А след това ядосано.

Продължих:

— Господин Стърджис, детективът, е мой приятел. Аз насочих семейството към него. Случайно бях с него, когато идвахме при вас.

— Разбирам. Е, тогава…

— Съжалявам, че не изяснихме това още тогава, но като се има предвид извънредното положение, това като че ли не бе толкова важно.

— Е — каза Ангър, — предполагам, че наистина не беше.

Плешивият се прокашля.

Ангър продължи:

— Докторе… доктор Делауер, нали?

Кимнах.

— Докторе, нека ви представя Джим Даус, адвоката на Джина.

Едното крайче на устата му се изви в усмивка. Той ми стисна ръката, оголвайки ръкавела с монограм. Ръката му бе голяма и изненадващо груба — явно уикендите ги прекарва не на бюрото си — и присви пръсти така, че дланите ни не влязоха в кой знае какво съприкосновение. Запазваше известни резерви за това, доколко дружелюбен може да се покаже, или просто знак на внимание, което силните мъже понякога проявяват, за да не предизвикат болка при ръкостискане.

С хрипкав като на пушач глас той каза:

— Докторе. — От джобчето му се показваха връхчетата на две пури. — Психолог? Понякога работя с тях в съда.

Кимнах, питайки се дали това бе за разчупване на леда, или бе заплаха.

Той продължи:

— Как е нашето момиченце?

— За последен път, когато я видях, тя си почиваше. Тъкмо бях тръгнал да проверя.

— Клиф Чикъринг ни съобщи ужасната новина — каза Ангър. — Тази сутрин, в църквата. Двамата с Джим дойдохме, за да видим дали можем да бъдем полезни с нещо. Каква неприятна работа, никога не съм предполагал, че ще се стигне до това.

Даус го гледаше така, сякаш такива размисли бяха углавно престъпление, после поклати глава и прие съчувствен израз.

Попитах:

— Търсенето прекратено ли е вече?

Ангър кимна.

— Клиф каза, че го прекратили преди няколко часа. Убеден е, че тя е на дъното на оня язовир.

— Освен това е убеден, че тя се намира там по собствено желание — добавих аз.

На Ангър сякаш му стана неудобно.

Даус каза:

— Предложих на господин Чикъринг да подкрепя всички по-нататъшни теории с факти.

Повдигайки брадичка, той прокара пръст около яката си.

Ангър продължи:

— Проклета катастрофа, ето какво е станало, това поне е ясно. Поначало не е трябвало да се качва на колата и да кара.

Обадих се:

— Ако ме извините, господа, качвам се горе да видя Мелиса.

— Предайте й съболезнованията ни, докторе — каза Ангър. — Ако иска да се качим, ще го направим. Ако не, винаги сме на разположение, когато и да намери сили да понесе промяната. Само да ни се обади.

— За каква промяна става въпрос?

— Промяна в статута — отговори Даус. — Времето за това никога не е подходящо, но трябва да се направи колкото е възможно по-скоро. Рутинна процедура, бумаги. Правителството си намира работа. Всичко трябва да бъде изпълнено до последната буквичка, иначе Чичо Сам започва да се сърди.

Ангър добави:

— Твърде е млада да се справя с тези работи. Колкото по-скоро оправим нещата, толкова по-добре.

— Твърде млада да се оправя с бумаги ли? — попитах.

— Твърде млада, за да се оправя с механизма — отвърна Ангър. — Да поема бремето на управлението.

— Тя трябва да върши други неща в живота си — каза Даус. — Не мислите ли, искам да кажа, от психологическа гледна точка?

Чувствайки се като изведнъж попаднал на сенатска подкомисия, отвърнах:

— Искате да кажете, че не бива да управлява собствените си пари?

Тишината се спусна като театрална завеса.

— Сложно е — каза Даус. — Много глупави разпоредби има.

— Поради размера на имуществото ли?

Ангър сви устни и с подчертан интерес и шарещи очи заразглежда старите майстори по стените.

Даус продължи:

— Докато не се убедя, че вие ще играете важна роля в тази работа, не мога да обсъждам с вас подробностите, докторе. Но най-общо казано, трябва да знаете, че без конкретно доказателство за действителна смърт ще мине доста време, докато правата на наследницата влязат в сила и бъде извършено съответното прехвърляне на тези права върху собствеността. — Той млъкна, погледна ме и тъй като не помръднах, продължи: — И като казвам доста време, имам предвид именно доста време. Предстоят много сложни юридически ходове. Като се почне от местните, та чак до федералните власти и всичко това поради динамиката на данъчните закони. И това е само за най-обикновено прехвърляне на собственост. Изобщо дори не става въпрос за настойничество, а някой трябва да пази правата й. Освен това данъчните, разбира се, ще се опитат да измъкнат всичко, до което успеят да се доберат, макар че с тези основани фондове стоим на твърда позиция.