Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Прочетох надписите под тях.

Касът М. Майчина целувка, 1891 г. Литография. Каталожен номер 149. Размери: 34,6×22 см.

Касът М. Майчина милувка, 1891 г. Литография. Каталожен номер 150. Размери: 36,8×26.8 см.

Останалите шест, които си бяха по местата, остъклени и в рамки. Извадих ги внимателно. Всичките бяха черно-бели и никакви сюжети на тема майка и рожба.

Двете най-добри литографии ги нямаше.

Една за сивата стая на пациентката, другата — за сивата стая на докторката.

Спомних си начина, по който се бяха държали Габни тази сутрин.

Лио, опитващ се да излъчва съчувствие. Но не забравяйки да ми даде да разбера, че версията на Чикъринг за самоубийство е пълна глупост.

Урсула, витаеща някъде на съвсем друго ниво.

Галеща дърворезбата на входната врата така, като че ли през нея се влиза в светилище.

Или в пълен със съкровища трезор.

Помислих си за неизлизащите „джобни пари“ на Джина. Два милиона…

Да не би подаръците да са намерили израз в нещо повече от изкуство?

Терапията като мост към богатство?

Зависимостта и ужасът развиват рак на душата. И тези, у които е лекарството, просто трябва да кажат цената.

Сетих се за подаръците, получени от мен през време на практиката ми. Повечето направени на ръка неща, сътворени от малките ми пациенти — подложки за чаши, рамки за снимки, рисунки, глинени статуйки. Кабинетът ми у дома бе пълен с тях.

Колкото до подаръци от възрастни, приемах само символични жестове на признателност — цветя, сладкиши. Обвита в жълта хартия кошничка с плодове. Отказвах всичко, имащо трайна и значителна стойност. И понякога полагах доста усилия да го правя така, че да не обиждам хората.

Никой не ми бе навирал в ръцете редки произведения на изкуството. И все пак обичах да си мисля, че бих отказал и това.

Не че приемането на подаръци бе наказуемо — етиката на такъв жест се намираше някъде в мъглявото пространство между углавно престъпление и неправилна преценка. И аз, разбира се, не бях светец, безчувствен към съблазните на света.

Но съм следвал, за да се науча как да върша една работа както трябва, а повечето терапевти с чувство за отговорност бяха съгласни с мнението, че който и да е щедър подарък, независимо от посоката, намалява шансовете работата да се свърши както трябва. Чрез промяна на отношения, в които се крие есенцията на промяната, се нарушава терапевтичният баланс.

Габни обаче явно не бяха съгласни с това.

Може би при лечение, изискващо домашни визити и сеанси под открито небе, законите са по-хлабави — сетих се колко време аз съм прекарал в тази къща.

Ровейки из тавана.

Да, но намеренията ми бяха благородни.

А на кого не са?

Мелиса бе реагирала на сближаването между майка й и Урсула с растящо подозрение.

Малко момиченце, викащо: „Вълк! Вълк!“.

Дали всички тези неща имаха нещо общо със съдбата на Джина?

Изглежда, трябваше още веднъж да отида в клиниката на Габни, въпреки че нямах представа под какъв предлог.

Да взема картона на Джина и да им спестя пощенските разходи.

Минавах оттук случайно и реших да се отбия…

И после какво?

Един бог знае.

Днес беше неделя. Щеше да се наложи да почакам.

А междувременно трябваше да се справям с агнешки пържоли. Едно ядене, за което бях готов да се обзаложа, че ще е първокласно. Лошото беше, че апетитът ми вече бе изчезнал.

Възстанових статуквото в скривалището на Артър Дикинсън и слязох долу.

Хапнах сам в огромната и тъмна столова, чувствайки се повече като нает работник, отколкото като господар на замъка. Когато тръгнах в един и петдесет, Мелиса и Ноел все още бяха горе в стаята й, говорейки си тихо и напрегнато.

Имах намерение да се прибера вкъщи, но не знам как изведнъж се оказах на улицата край клиниката на Габни. Отпред бяха спрени един линкълн, сив металик, и един меркурий с дървена ламперия отстрани. Саабът на Урсула бе паркиран на входа на алеята.

Да не би групата на Джина да се е събрала един ден по-рано? Извънреден сеанс, за да се справят с новината за смъртта й? Или пък друга група, водена от неуморната докторка?

Два часът. Ако се придържаха към сеансите от един до три, този сеанс щеше да свърши след един час. Реших да понаблюдавам къщата малко и през това време да се обадя на Майло.

Огледах се за телефон. По отсрещната страна на улиците имаше къщи. На юг кварталът се превръщаше изключително в жилищен. Но на север, на около една пряка оттук, започваха магазини. Насочих се бавно натам. Първото заведение се оказа ресторант. После идваше агенция за недвижими имоти, сладкарница и магазин за антики. По-нататък имаше още няколко търговски заведения и след тях вече започваха жилищни блокове.