Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Дясната част от стаята бе пълна — мебели, лампи, дървени сандъци и кожени куфари, които напомняха за ерата, когато се е пътувало само с влак, теглен от парен локомотив. Различни предмети, нахвърлени безразборно, но все пак обединени от някакъв общ признак — тук групичка статуетки, там цяла леярна от бронзови статуи. Мастилници, часовници, препарирани птици, гравюри от слонова кост, инкрустирани кутии. Навити килими, животински кожи, пепелници от слонски крак, стъклени абажури, които биха могли да бъдат от „Тифани“. Изправена бяла мечка със стъклени очи, вече пожълтяла козина, озъбена, замахнала с едната лапа, а в другата стискаща препарирана сьомга.

Лявата страна бе полупразна. Покрай стената имаше двуредови складови стелажи с процепи за вертикално разположение. В центъра имаше триножник и палитра. Процепите бяха изпълнени с платна и картини в рамки.

До триножника имаше плоска кутия за бои. Ключалката й бе ръждясала, но успях да я отворя с нокти. Вътре имаше десетина-петнайсет изцапани с боя четки — боята се бе втвърдила и бе ги направила неизползваеми — ръждясала шпатула и тубички с втвърдена като камък боя. Дъното бе постлано с някакви листове хартия. Издърпах ги. Оказаха се страници от списания — Лайф, Нешънъл Джиографик, Американ Херитидж. Дати от 50-те и 60-те. Пейзажи. Между два от тях имаше снимка с надпис отзад. С черно мастило и хубав почерк:

5 март 1971

Реставрация?

Цветна снимка, добро качество, фина повърхност.

Двама души — мъж и жена — застанали пред резбована двукрила врата. Около вратата — мазилка с прасковен цвят.

Жената беше Джина Дикинсън по форма и ръст. Стройна като на модел фигура, с изключение на рязко издутия напред корем. Бе облечена с бяла копринена рокля и бели обувки, които приятно контрастираха на тъмния фон на вратата. На главата си имаше широкопола сламена шапка, изпод която се подаваха руси кичури. Лицето под шапката бе цялото бинтовано и оставените за очите отвори чернееха като въгленчета на лицето на снежен човек.

В едната си ръка стискаше букет бели рози. Другата почиваше на рамото на мъжа.

Мъничък мъж. Идващ до средата на Джининото рамо, което означаваше, че е някъде към метър и тридесет и пет, максимум и четиридесет. На около шестдесет. Крехко телосложение. С твърде голяма за тялото глава. Непропорционално дълги ръце. Къси като пънчета крака. Лице като на козел под твърда, посивяла коса.

Мъж, чиято грозота бе толкова невъзможна за поправяне, че изглеждаше почти благородна.

Бе облечен в тъмен костюм с жилетка, който вероятно бе много добре скроен, но не можеше да скрие допуснатите от природата грешки.

Спомних си нещо, казано от Ангър, банкера.

Изкуството беше единствената му екстравагантност. Иначе, ако можеше, щеше да си купува дрехите конфекция.

Никакви портрети в къщата.

Естетът…

Той позираше по задължение, мушнал едната си ръка в жилетката, а с другата обвил кръста на младоженката. Погледът му обаче се беше отклонил встрани. Притеснени очи. Знаейки, че фотоапаратът ще бъде жесток дори и в такива специални дни, но че точно такива специални дни пък трябваше да бъдат запечатани на всяка цена.

Бе скрил снимката в дъното на кутия за бои.

5 март 1971 година.

Мелиса е била родена през юни същата година. Артър Дикинсън бе пропуснал представянето на доброто си произведение на изкуството с няколко седмици.

И още нещо ми правеше впечатление в снимката. По-възрастен, по-нисък, грозен мъж. По-млада, по-висока и красива жена.

Семейство Габни. Начинът, по който Лио се опита неуспешно да прегърне жена си.

Ръстът му бе нормален и разликата между двамата не бе чак толкова драматична, но паралелът си оставаше.

Може би защото двамата Габни бяха стояли на същото това място тази сутрин.

Може би не бях единственият, който го е забелязал.

Идентифициране на терапевт с пациент.

Един и същи вкус към мъжете.

Един и същи вкус към вътрешно обзавеждане.

Кой кого е повлиял?

Гатанките, завъртели се из съзнанието ми, докато седях в кабинета на Урсула, отново се върнаха още по-натрапчиви отпреди.

Приближих се към стелажите. Под всяко гнездо имаше листче, на което бе написано името на художника, името на произведението, описателни данни и дата на изпълнение и покупка.

Имаше стотици такива гнезда, но Артър Дикинсън е бил организиран човек — колекцията бе подредена по азбучен ред.

Касът — между Касъл и Коро.

Осем гнезда.

Две от тях празни.