Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Стиснах я.

— Дойдохме да помогнем — каза той, — но, изглежда, на този етап нищо не можем да направим. Моля ви, обадете ни се, ако това се промени. И късмет на детето. Ще има нужда от него.

Мадлен ме бе упътила чудесно. Намерих „Халбата“ без никакво затруднение.

В югозападния край на булевард „Каткарт“, съвсем малко след границата на Сан Лабрадор.

„Халба и меч“ бе скромно изглеждащо заведение. Два етажа, може би към четиристотин квадрата, разположени на място от около два декара, по-голямата част от което бе заето от паркинг. Груба бяла мазилка, кафяви носещи колони, прозорци с оловни рамки и покрив, имитиращ тръстиков. Пред входа на паркинга бе опъната верига. Мерцедесът на Рамп бе паркиран в другия му край, потвърждавайки дедуктивната ми сила. На паркинга имаше още две коли — двадесетгодишен „Шевролет Монте Карло“ с бял пластмасов покрив и червена „Тойота Селика“.

Главният вход представляваше две плоскости матирано стъкло, вбити в дъбова рамка. От дръжката на вратата висеше картон, на който с ръка бе написано:

Обядът в неделя се отлага. Благодаря.

Почуках, но никой не отговори. Престорих се на разсърден и чуках, докато кокалчетата ме заболяха.

Най-сетне вратата се отвори и на прага застана жена с ядосан израз на лицето.

На около четиридесет и пет години, метър и шестдесет и два, около шейсет и пет килограма. Фигура като на пясъчен часовник, подчертана от дълга до пода рокля с дълги, бухнали ръкави, силно стегната в кръста, и корсаж с квадратно деколте, достатъчно дълбок да покаже цяла педя напръскана с лунички клисура, образувана между два внушителни хълма. Корсажът бе бял памук, а от кръста надолу — мек, бухнал плат на ръждивокафяви фигури. Платиненорусата коса бе опъната назад и стегната с червена панделка. Шията бе обгърната от колие от черно кадифе с имитация на коралова камея.

Нечия представа за сервитьорка в средновековна странноприемница.

Чертите й бяха хубави — високи скули, твърда, квадратна брадичка, пълни, ярко начервени устни, малък, вирнат нос и огромни кафяви очи, обрамчени от твърде тъмни, твърде гъсти и твърде дълги къдрици коса. От ушите й висяха огромни рингове с диаметър на водна чаша.

Защитена от приглушена светлина или от замъглено от алкохолни пари съзнание, жената би изглеждала убиец. Ярката слънчева светлина обаче безмилостно излагаше на показ кожа, уморена от прекомерна употреба на грим, съвсем леко увиснала на шията, бръчици по челото и едва забележимо увиснали надолу ъгълчета на устата.

Гледаше ме така, сякаш бях данъчен инспектор.

— Бих искал да се видя с господин Рамп.

Тя почука с яркочервения си маникюр по картона.

— Не можете ли да четете?

После се дръпна, като че ли обидена на себе си.

— Аз съм доктор Делауер, докторът на Мелиса.

— О… — Бръчиците по челото се очертаха по-ясно. — Почакайте малко… Просто изчакайте тук.

Вратата се затвори и заключи. След няколко минути тя се върна и я отвори.

— Съжалявам, просто… Вие трябваше да… Аз съм Бетъл. — Ръката й рязко се изстреля напред и преди да успея да я поема, добави: — Майката на Ноел.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожо Дръкър.

Изразът на лицето й ми подсказа, че не е свикнала да я наричат „госпожо“. Тя ми пусна ръката и огледа булеварда и в двете посоки.

— Влезте.

Затвори вратата след мен и я заключи.

Осветлението в ресторанта бе изключено. Светлината отвън с усилие си пробиваше път през матираните като скреж стъкла на прозорците. Зениците положиха доста усилия, докато приспособят зрението ми. Когато това най-сетне стана, пред мен се откри дълъг салон с наредени от двете страни сепарета, тапицирани в червена кожа, постлан с меднокафяв мокет. Масите бяха покрити с бели покривки, а върху тях — алуминиеви чинии и ниски чаши от ръбесто стъкло. Стените бяха облицовани с чамова ламперия с цвят на добре опечена пържола. По обвесените от тавана полици бе разположена цяла колекция от халби и кани — бяха може би стотици — на някои от които бяха изписани розовобузи англосаксонски образи с мъртви порцеланови очи. По целия ресторант, разположени на стратегически места, се виждаха рицарски доспехи, приличащи на реквизит от някое киностудио. По стените бяха окачени мечове и саби, както и натюрморти с убити птици и зайци.

През отворената в дъното врата проблясваше кухнята. Отляво бе разположен подковообразен, обвит с кожа бар, срещу който бе монтирана огромна огледална плоскост.