Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— А може и да не е.

— Какво искаш да кажеш?

— Тод може да се окаже работливо момче.

— Обръща резбата, когато си поиска?

Той се усмихна.

— Имало е и такива случаи.

Откакто бях влязъл в стаята, стърчах прав. Усетих се и седнах в едно от креслата.

— Помниш ли как Мелиса казваше, че майка й ценяла любезното отношение и толерантността у мъжа. Може би именно това е харесвала у Рамп — че е бил толерантен към фобията й. Може би пък е искала да каже за толерантността му към занасянето й с Никуист и/или други сексуални набези. Добре, но ако толерантността не е взаимна? Изневярата е едно, а нарушението на сексуалните предпочитания — съвсем друго. Ако Джина е разбрала, че дели Тод с Рамп, това може да я е побъркало.

— Дори и двамата с Никуист да са нямали нищо, новината, че Рамп е гей или бисексуален, е можело да я побърка — каза Майло.

— Каквото и да е, тя е научила нещо, което я е накарало да си каже, че повече така не може. Време е да бяга и психически, и физически. Да предприеме гигантска стъпка през отворената врата.

— Промяната ще е за Рамп, ако го изрита.

Кимнах.

— Няма да има никакви красиви къщи, никакви вили, никакъв тенис… А хората бързо свикват на хубавото. А ако причината за развода изскочи на бял свят, той ще загуби далеч повече неща, отколкото само лукса. В Сан Лабрадор той ще е свършен. Само не мога да видя никакви признаци на враждебност между него и Джина. Мелиса също, макар че можеш да се обзаложиш, че тя гледа с четири очи да види такова нещо.

— Аха — каза Майло, — но и двамата едно време са били артисти и са свикнали да играят. Могат доста добре да ти представят картинка на блажен семеен живот. Пък и не е ли така именно за снобите в Сан Лабрадор? Носът високо-високо в небето, никой да не може да го стигне и с лайняна клечка.

— Именно.

Той млъкна и се замисли.

— Какво? — попитах.

— Ти ме накара да се замисля… за Рамп. Би било много хубаво, ако успеем да разберем какво и колко знае Джина за сексуалността му. Мислиш ли, че е говорила за това с ония терапевти?

— Много е възможно, но не мога да си представя как ще нарушат тайната.

— За мъртви хора пазенето на анонимността важи ли?

— Според етиката, да. Обаче не съм сигурен каква е ролята на закона по този повод. Ако има подозрение за мръсна игра, могат да ги принудят да си поотворят малко картоните. Иначе не мога да ги видя като помагачи. Освен това огласяването може да им навреди.

— Аха — кимна той. — За пациент на дъното на язовир едва ли дават Нобелова награда за медицина.

Съзнанието ми отново се върна към мастилената вода. Над трийсет и пет метра плюс някой и друг метър тиня.

— Ако е на дъното му, какви са шансовете да намерят трупа й?

— Не са кой знае какви. Както каза и оня водолаз, видимостта е отвратителна, дъното — голямо. Не можеш да го пресушиш. Освен това трийсет и петте метра са близо до границата на спускане с акваланг. За по-надолу ще е необходимо оборудване за дълбоко гмуркане. Което е свързано с по-големи разходи, повече време и с малки шансове за успех. Момчетата на шерифа не бързаха да попълнят бланките за молба за такова оборудване.

— Онова място там е само под юрисдикцията на шерифа, така ли?

— Аха. Чикъринг се наака от радост. Преобладаващото мнение беше да изчакаме природата да ни помогне.

— Тоест?

— Да изчакаме трупът да изплува.

Представих си как изпълненият с газове, полуразложен труп се издига към повърхността. Запитах се как ще утешавам Мелиса, ако и когато това стане.

Запитах се какво изобщо да й кажа, когато се събуди…

— Въпреки преобладаващото мнение — казах аз, — мислиш ли, че е възможно да е успяла да излезе от колата и да си е тръгнала за вкъщи?

Той ме погледна изненадано.

— Ти какво? Изоставяш сценария си за кървища и убийства?

— Просто обмислям различните възможности.

— Ако е така, тогава защо просто не е чакала до пътя да мине някой. Вярно, че едва ли може да се нарече оживен, но в края на краищата щяха да я намерят.

— Може да се е намирала в шоково състояние, изгубила ориентация, може даже да си е ударила главата, да се е отдалечила оттам, а после някъде да е изгубила съзнание.

— Не се намериха никакви следи от кръв.

— Не е необходимо да има кръв. При мозъчно сътресение не е задължително да тече кръв.

— Отдалечила се е оттам — повтори той думите ми. — Ако непременно искаш хепиенд, измисли нещо друго. Поне докато хеликоптерите я открият, и то скоро. Говорим за петдесет часа навън по една рокличка. Ако трябва да избирам по кой начин да умра, лично аз бих предпочел язовира.