Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Мосю Стърджис. — Отново жадна за новини.

— Здравей, Мадлен. — Той поклати глава и лекичко я потупа по ръката. — Как е нашето момиче?

— Спи.

Той влезе в стаята и се наведе над Мелиса. Пръстът й все още бе мушнат в устата. Няколко кичурчета коса бяха паднали върху лицето й. Той като че ли посегна да ги махне, но се спря.

— Откога е така? — попита Майло тихо.

— Откакто я сложихме в колата — отвърнах.

— Това добре ли е?

Двамата се преместихме малко по-нататък. Мадлен се доближи, но остана по-близо до Мелиса.

— Като се имат предвид обстоятелствата.

Мадлен се обади:

— Аз ще стоя при нея, мосю Стърджис.

— Разбира се — каза Майло. — А ние двамата с доктор Делауер ще бъдем в кабинета.

Тя кимна леко.

Докато вървяхме към петоъгълната стая без прозорци, подхвърлих:

— Ти май си имаш нова приятелка?

— Старата Мади ли? Не може да се каже, че се киска често, но пък прави страхотно кафе. От Марсилия е. Преди двайсет години, на връщане от Сайгон, минах оттам.

Целият плот на малкото бюро бе покрит с листове, изпълнени с почерка на Майло. На друго дървено писалище пък имаше още цял топ хартия и още пръснати листове, затиснати от мобифон. Антената му бе изтеглена и Майло я прибра.

— Това е работното място на Мелиса — посочи той писалището. — Направихме цял оперативен център. Умно хлапе. Изобретателно. Цял ден дрънчахме с телефоните, нищо не постигнахме, но усърдието й не намаля ни най-малко. Виждал съм детективи, които не могат да се справят така добре с отчаянието като нея.

— Тя е мотивирана.

— Аха — отвърна той и седна зад бюрото.

— Как разбрахте за колата?

— В седем часа спряхме, да хапнем по един сандвич. Шегуваше се, че щяла да се откаже от Харвард и да стане частен детектив. За първи път я виждах да се усмихва. Докато хапвахме, се обадих на пътната полиция. Правех го редовно по веднъж на смяна, за да не кажат, че непрекъснато им вися на главата. Не очаквах нищо особено, но операторката каза: „О, да, току-що постъпи информация“ и ми разказа подробностите. Мелиса сигурно ми е видяла изражението, защото си изтърва сандвича. Нямаше как, казах й всичко. После настоя да дойде с мен.

— По-добре, отколкото да виси вкъщи и да чака.

— И аз така си помислих.

— А кой е намерил колата?

— Един от горската полиция на парка по време на редовната обиколка. Забелязал, че служебната врата е отворена, и решил да провери. През нея влизат хората от експлоатацията на язовира, за да вземат проби от водата. А горската полиция пък гледат да не пускат външни хора наоколо да пикаят в питейната вода. Та, катинара на вратата го нямало. Това обаче не му се сторило много странно, защото ония понякога забравяли да затварят. Това даже се превърнало в нещо като шега между тях и горските. Малко останало на нашия човек да не слезе до долу.

— Какво мислиш, е станало? — попитах го аз.

— А аз се питам защо поначало е тръгнала натам и защо именно по този път. Кой знае? Чикъринг вдигна голяма аларма с нейната фобия. Убеден е, че се е загубила, панирала се е и е тръгнала да търси място, където да се посъвземе. Другите са готови да глътнат тая версия. А на теб как ти се струва, има ли резон?

— Може би. Ако е искала да си нормализира дишането и да си вземе лекарството, тя е имала нужда от уединение. Обаче как така колата се е озовала във водата?

— Прилича на катастрофа — отвърна той. — Паркирала е съвсем близо до брега, следите са само на четиридесет и пет сантиметра от ръба. Селекторът за скоростите бил в неутрално положение. Специално при този модел, когато включиш на задна и изгасиш двигателя, задната автоматически се превръща в паркираща скорост. Тя не може да се нарече опитен шофьор и преобладаващото мнение е, че я е изтървала и колата сама е мръднала. Тоя модел е с барабанни спирачки и сервоусилвател, който при изгасен двигател действа трудно и мудно. Трябва да удариш наистина здравата спирачките, за да спреш.

— А защо не е отишла чак на дъното?

— Под водата има стоманени фланци, които стърчат на няколко метра от бетона. Образуват нещо като стъпало. За лесна поддръжка. Задните колела са се заклещили в тях и шерифът разправя, че бая зор ще видят, докато я измъкнат.

— А шофьорската врата отворена ли е била, когато ченгето е видяло колата?

— Да. Първата му работа била да види дали вътре няма някого. Колата обаче била празна. Водата била до седалките. Вратата може да се е отворила случайно, при тръскането — пантите й са на централната колонка и тя се отваря отпред. Но може и тя да се е опитвала да излезе.