Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

— Относно това, дали е успяла, какво е преобладаващото мнение?

Той погледна листовете, сграби една шепа от тях и ги остави на топка на бюрото.

— Най-популярната теория е, че или си е ударила главата, или е припаднала от страх, след което е изпаднала от колата. А язовирът е дълбок — над трийсет и пет метра. И е стръмен, не като плувен басейн — заминаваш право надолу. Сигурно е потънала за секунди. Мелиса казва, че не я бивало да плува. Не е влизала в басейна от години.

— Мелиса каза също така, че не обичала водата — казах. — И ако е така, какво е правела поначало там?

— Откъде, по дяволите, да знам? Може това да е част от нейната самотерапия. Да се изправи лице в лице с нещата, които я плашат. Има ли някакъв смисъл в това, как ти се струва?

— Не ми звучи правдоподобно — отвърнах. — Помниш ли какво каза, когато разбра, че са видели колата? Гледахме картата и ти каза, че не ти се вярва да е тръгнала на север, защото натам е Анджелис Крест, а тя не ти изглеждала като човек, който ще тръгне да се катери по него.

— Е, та?

— Не знам — вдигнах рамене аз. — Но целият този трагичен инцидент е основан на презумпцията, че тя е била сама. Ами ако някой друг я е закарал дотам и я е хвърлил в язовира? Окачил й е камък на шията, за да не изплува, после е блъснал колата, за да имитира катастрофа, обаче ролсът е бил спрян от фланците.

— А къде е отишъл после този друг?

— Ами по широкия бял свят — гората е огромна. Ти сам веднъж ми каза, че била идеално място за укриване на трупове.

— Не знаех, че си слушал толкова внимателно.

— Винаги слушам.

Той смачка още една шепа листове, после прокара длан през лицето си.

— Алекс, след толкова години в полицията не е необходимо да ме убеждаваш да гледам лошите страни на хората. Обаче в този случай засега нищо не ни подсказва, че е имало груба игра. Дай ми отговор на въпросите кой и защо.

— Когато умре някоя богата жена, кого най-напред започвате да подозирате?

— Съпруга. Да, но този няма никаква изгода, така че какъв му е мотивът?

— Може и да има изгода. Независимо от това, какво казват Ангър и адвокатът, предбрачните договори могат да бъдат оспорени. При такова голямо имущество като това дори и един-два процента ще представляват значителна сума. А застрахователни полици могат да се издават и без знанието на адвокати или счетоводители, та дори без знанието и на самия застрахован. Освен това той има още една тайна.

Разказах му за това, което бях научил в Малибу.

Той отблъсна стола си назад и опъна крака, но като че ли пак не му стана удобно.

— Дон, старото мъжкарче.

Продължих:

— Това обяснява защо бе толкова враждебен, когато се видяхте за първи път. Знаел е кой си от телевизията и се е безпокоял, че може да знаеш за него.

— Откъде?

— Обикновени контакти с кръговете на гейовете.

— Да бе, точно такъв съм — каза той. — Господин Активиста. Преки връзки с гей кръговете.

— Нямал е начин откъде да знае, ако сам не е бил в тези кръгове. Като се вземе предвид фактът, че има ресторант в Сан Лабрадор, това е малко вероятно. А може и просто да се е стреснал — самото ти присъствие там го е заплашвало. Напомняло му е за тайната му.

— Заплашвало — каза той. — Знаеш ли, на мен също ми се стори, че може да знае нещо за мен. Тогава си помислих, че е антихомо настроен фашист, и малко остана да му кажа „Майната ти“ и да си изляза. След това обаче ми се стори, че го забрави, така че и аз го забравих.

— След като е видял, че насочваш вниманието си към Джина, а не към него, той е помислил, че тайната му е в безопасност.

Той се усмихна кисело.

— Не стоя там твърде дълго време.

— Сега като си помисля — продължих аз, — май се е безпокоял за тайната си от самото начало. Първи спомена за вилата. Обаждал се е дотам. Два пъти. Помислил си е, че това е достатъчно. Нямало е откъде да знае, че аз ще отида дотам. Но макар и да го направих, чист късмет беше, че разбрах. Ако Никуист не беше преиграл малко с ония две момичета и ако не бях се срещнал с тях по-късно, нямаше да заподозра нищо такова.

— Какво представлява тоя Никуист, освен че преиграва нещата?

— Рус, хубав, занимава се с културизъм, със сърф. Момичетата разправят, че при него постоянно идвали и си отивали мъже. Казвал им, че ги тренира.

— Златното момче — каза Майло. — Какво клише!

— Точно това си помислих и аз. Когато го заподозрях, че Джина има нещо с него.

Той вдигна вежди.

— Това пък кога е станало?

— Още от самото начало, но не бях помислил сериозно за това. — Разказах му за случката с пепсито. — До вчера, когато видях как Никуист се прави на сваляч с ония мацки. После мацките ми казаха за него и Рамп и чак тогава разбрах, че свалячката му е само фасада.