Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Не е ли по-добре да изчакаме Макс и останалите? Би трябвало вече да са наблизо.

— Ти ги изчакай. Аз ще ида да поогледам. — И въпреки протестите на Аарон Ранди изскочи от колата и се промъкна към осветената постройка, като се снишаваше зад храстите.

Това, което първоначално беше оприличила на ферма, беше по-скоро нещо като ловна хижа, тъй като наоколо се простираха гори, а откритото пространство беше съвсем малко. Този път не видя хеликоптери, но пред хижата бяха спрели два автомобила, а двама въоръжени мъже се бяха облегнали на стената в двата края на постройката.

Вътре, в осветеното помещение, разпалено жестикулираха нечии силуети. Очевидно се водеше разгорещен спор.

Изведнъж някой сложи ръка на рамото й и прошепна:

— Колко са?

— Джон?! Слава Богу! Идвате тъкмо навреме. В микробуса бяха трима, тук чакат два автомобила… вероятно ще си имаме работа с доста хора. Къде е Питър?

— Това бих искал да знам и аз — мрачно отвърна Джон и й разказа за случилото се в болницата.

Ранди прехапа устни.

— Ако терористите са били само двама и Питър се е справил с тях, вероятно е успял да отведе Марти на безопасно място, но представа нямам къде… Възможно е да е станало точно така — в края на краищата с пистолетите на онези двамата не беше стреляно, не открих празни гилзи — размишляваше Джон. — Но ако терористите са били повече, възможно е също да са използвали ножове и да са обезвредили Питър. — Той поклати угрижено глава. — Опасявам се, че може и да се е случило най-лошото…

— Джон, виж!… — трепна изведнъж Ранди и посочи към хижата.

Вратата се беше отворила и в яркия правоъгълник светлина се очерта за миг фигурата на доктор Акбар Сюлейман. Той изскочи навън, като размахваше ръце и продължаваше да спори с някого.

Думите му достигнаха до тях:

— Казвам ти, че им се измъкнах незабелязано! Няма начин да са ме проследили. Дори не знам как изобщо са ме открили!

— Точно това ме притеснява.

Джон и Ранди се спогледаха. Този глас им беше познат.

На прага на хижата беше застанал Абу Ауда.

— Как можеш да си сигурен, че не са те проследили? — продължи той.

— Е, къде са?! — възкликна Сюлейман. — Да не би да ги виждаш някъде?

— А ти да не би да очакваш да ги видиш? Едно мога да ти кажа — хората, които са те открили, не са за подценяване.

— И какво според теб трябваше да направя?! — избухна Сюлейман. — Да ги оставя да ме арестуват?

— Не, щеше да изпееш всичко. Но може би беше по-разумно първо да се свържеш с нас и заедно да намерим най-удачното решение.

— Е, така или иначе вече съм тук — рязко каза Сюлейман. — А сега — какво? Ако си толкова сигурен, че онези могат да се появят всеки момент…

Очите на Абу Ауда мрачно проблеснаха. Той изрева някакви нареждания на арабски. От къщата изскочиха мъжът, когото бяха видели да излиза от хотела заедно със Сюлейман, шофьорът на микробуса и още един въоръжен мъж — узбек по всяка вероятност, ако се съдеше по шапчицата и характерните черти на лицето.

Микробусът потегли пръв — само с шофьора.

Джон и Ранди побързаха да се върнат при колите, паркирани встрани от пътя, където ги чакаха Аарон и Макс.

— Какво става? — втурна се насреща им Аарон.

Макс също излезе от колата и впери в Ранди поглед на прегладнял неандерталец, който най-после вижда месо.

— Ще имаме нужда от вас — каза Ранди. — Те също са с два автомобила и не знаем в кой от двата ще се качи Сюлейман. — Нямаше начин да разберат и в кой от двата ще бъде Абу Ауда, когото също не биваше да изпускат. — Затова ще се наложи да се разделим.

— Трябва да сме много внимателни при преследването — предупреди Джон. — Абу Ауда е станал подозрителен и ще бъде нащрек.

Аарон и Макс не бяха много въодушевени от идеята да изкарат една безсънна нощ, а освен това си имаха и други задачи, но в крайна сметка мисията на Ранди беше от първостепенна важност.

Джон седна в колата на Макс, Ранди остана с Аарон. Секунди по-късно двата автомобила на терористите потеглиха. Аарон и Макс ги последваха от разстояние, като се ориентираха предимно по фаровете.

Беше доста рисковано преследване, тъй като съществуваше опасността да ги изгубят, но когато най-после излязоха на шосе А6, задачата им се улесни значително. Излезеха ли веднъж на магистралата, щяха да ги виждат още по-ясно.

Но в един момент двата автомобила се разделиха. Единият пое на юг, другият — на север. Аарон и Макс имаха готовност за това и вече се бяха разпределили кой кого ще следва. Джон се намести по-удобно на седалката. Очертаваше се дълга нощ.