Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Взели сме надеждни мерки за сигурност на всички нива — добави той. — Можем да сложим в джоба си онези гадове с техните идиотски трикове.

— Аз също смятам така — спокойно заяви червендалестият генерал от авиацията Брус Кели. Макар и да обичаше чашката, в решителни моменти като този той проявяваше несломим кураж и воля от стомана.

Главнокомандващият флота, генерал-лейтенант Класън Ода, който беше назначен на този пост сравнително наскоро, също изрази убеждението, че извънредните мерки за сигурност са свършили работа и са осуетили плановете на терористите.

Самюел Кастила изслуша мнението на висшите военни мълчаливо. Отвън все така тревожно и предупредително барабанеше дъждът.

Най-после президентът взе думата.

— Дами и господа, вашият оптимизъм е заразителен и ми се иска да го споделя. Все пак съм длъжен да ви обърна внимание, че нещата могат да имат и друго обяснение, защото нашето разузнаване зад граница ни предлага един по-различен сценарий. Те не смятат, че нашите защитни мерки през последното денонощие са предотвратили кибератаките, а че такива просто е нямало.

Адмирал Броуз се намръщи.

— И какво би трябвало да означава това, господин президент? Отстъпление след нанесения удар? Изчакване? С каква цел?

— Бих искал да знам, Стивънс. Бих искал да знам. Може би една част от отговора се крие в това, че нашите хора от разузнаването са се добрали до доста интересни факти. Вече разполагаме с името на групировката, в чиито ръце е ДНК компютърът. Тя се нарича „Щитът с полумесеца“ и нищо чудно нашите агенти да са объркали малко плановете на господата.

— „Щитът с полумесеца“? — учудено повтори Емили Пауъл-Хил. — За пръв път чувам за тази организация. Араби ли са?

— Панислямисти. Очевидно групировката е новосформирана, въпреки че някои от членовете й са доста опитни, а водачите й са стари познайници на секретните служби и отделите за борба с тероризма.

— Господин президент, казахте, че това е само част от отговора — наруши настъпилото мълчание адмирал Броуз. — Има ли и друго обяснение за бездействието им?

— Има. Че са приключили с тестовете и са се уверили, че системата им функционира безотказно — глухо отвърна президентът. — И че вече са готови да направят следващия си, наистина сериозен ход. В случай, че е така и не успеем да ги спрем… Бог да ни е на помощ.

— Кога може да се очаква да нанесат удара? — изрече адмирал Броуз въпроса, който всички си задаваха.

— В рамките на четирийсет и осем часа.

В настъпилото напрегнато мълчание никой не смееше да срещне погледа на другия.

Най-после адмирал Броуз каза:

— Разбирам основанията ви за тревога, сър. Какво предлагате оттук нататък?

— Да не стоим със скръстени ръце, а да направим всичко, което е по силите ни, за да овладеем положението. Да имаме максимална готовност за отбрана, каквото и оръжие да решат да използват срещу нас — от биологично до ядрено.

Емили Пауъл-Хил вдигна изящно очертаните си вежди.

— Това все пак са група терористи, господин президент, а не световна ядрена сила. Не ги ли надценяваме малко?

— Ще ти задам само един въпрос, Емили. Готова ли си да гарантираш, че не представляват потенциална ядрена заплаха? Би ли поела този риск, като знаеш, че залогът е животът на хиляди американци, включително и на най-близките ти хора?

— Да, сър — сериозно каза тя.

— Браво. Смела жена. И смела американка. Аз обаче съм президент, Емили, и трябва да бъда предпазлив. Не бива да проявявам излишна смелост — не мога да си позволя този лукс. Не бива да рискувам на своя глава, залагайки на карта съдбата на цял народ. — Той огледа смълчаната зала и продължи: — Опасността е надвиснала над главите им, но все още имаме шанс да я спрем и би било непростимо лекомислие от наша страна да не направим всичко, което е по силите ни. Затова предлагам да се залавяме за работа.

На излизане от Овалния кабинет адмирал Броуз се позабави малко и докато останалите се разотиваха на групички и тихо обсъждаха конкретните мерки, които смятаха да предприемат, той се приближи до президента и му заговори:

— Медиите са надушили нещо, Сам, и започват да стават неспокойни. Очевидно отнякъде изтича информация. А пък и… ако над главите ни действително е надвиснала опасност, не е ли редно да уведомим пресата поне в най-общи линии, да проведем някакъв брифинг? Ако искаш, мога да се заема с това. Ти може дори да не се замесваш. Знаеш как е: „според информиран източник, близък до президентството…“ и т.н. и т.н. Поне ще подготвим хората за най-лошото, разбира се, без да всяваме паника…