Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Голяма част от очарованието на Париж се дължеше на достолепните частни резиденции — величествени сгради, закътани в тихи квартали, сред обширни паркове. Генерал Роланд ла Порт, граф Ла Порт по рождение, притежаваше една от тези перли, разположена близо до булевард „Осман“. В началото на XIX век, благодарение на родолюбивите усилия на барон Жорж Юджийн Осман Париж възкръснал като феникс от пепелта и архитектурата била в разцвета си. Високата сграда от сив камък беше построена в имперския стил на онези времена — с колони, балюстради и изящни орнаменти — типично градско имение. Личеше си, че не бяха жалени сили и средства за построяването й.

Джон Смит потропа на тежката резбована врата със старинното чукало.

Отвори му мъж с военна униформа и капитански нашивки. Това очевидно беше адютантът на генерала.

— Вие сигурно сте подполковник Джонатан Смит? — предположи той на доста добър английски. — Много сте точен. Моля, заповядайте.

Не много висок, но мускулест и набит, русокосият капитан имаше стегнати войнишки маниери и делово излъчване.

— Аз съм Дариус Бонард — представи се той.

— Предположих — усмихна се Смит. Двамата бяха разговаряли по телефона и капитанът му беше обяснил как да стигне до тук.

— Генералът в момента пие кафето си и ви моли да му направите компания.

Той го преведе през просторно фоайе, откъдето извито стълбище отвеждаше към горните етажи. Минаха през висок сводест портал и се озоваха в салон с тапети на цветя и изящно изрисувани тавани. Нимфи и херувими на небесносин фон кръжаха над главите им. С позлатените си корнизи, изящните гипсови отливки и елегантните дворцови мебели в стил Луи Четвърти помещението приличаше повече на бална зала, отколкото на салон за чай.

В слънчевия кръг до прозореца седеше доста едър мъж, облечен в скъп костюм. Той имаше широките плещи на играч от Националната футболна лига и царствена, аристократична осанка, подчертана от тъмната, гладко сресана грива а ла Наполеон при обсадата на Тулон. На широкото бретонско лице светеха с хладен блясък две пронизващи сини очи. Този човек оказваше мощно, почти вцепеняващо въздействие.

— Радвам се да ви видя — кимна спокойно той и посочи на Смит стол с изправена облегалка. — Седнете, полковник Смит. Как пиете кафето си?

Говореше английски с лек акцент, но доста свободно.

— С малко сметана, без захар. Благодаря, сър.

Крехката чашка от китайски порцелан се губеше в огромните ръце на генерала.

— За мен е особена чест да се запозная с един от героите на операция „Пустинна буря“ — започна Смит. Научил си беше добре урока. Мислено благодари на Клайн за проведения инструктаж. По времето, когато превързваше и зашиваше ранените в Ирак, не беше и чувал за Ла Порт. — Благодарение на вашата смела маневра с Четвърти драгунски полк съюзниците успяха да удържат левия фланг.

— Били сте там?

— Да, сър. С хирургическата част.

— Значи знаете какво беше тогава… Оказа се, че танковете ни нямат подходящ за пустинята камуфлаж и се виждахме отдалеч — като бели мечки. Като си спомня какво преживяхме сред онези пясъци… Но удържахме. Извадихме късмет. — Той се усмихна. — Знаете как е. Вие самият сте били на предната линия, нали?

— За кратко… Как разбрахте?

Смит предварително знаеше отговора — Хенц го беше предупредил, че генералът се интересува от него. Но това любопитство беше оправдано — генерал Ла Порт защитаваше интересите на страната си.

Генералът се усмихна, но немигащите очи приковаха Смит като пеперуда на карфица.

— Професионален дефект, полковник. Проверявам дали не са закърнели старите умения. Навремето се гордеех, че мога почти безпогрешно да определя военния чин и прослужените години само по изражението, маниерите и походката на някого. Опитах се да преценя и вас според това, което виждам, а и според онова, което чух за действията ви в болницата „Помпиду“. Впечатлен съм от хладнокръвната ви, бих казал, професионална реакция.

— Оценката ви е твърде ласкава… — усмихна се Смит.

„А вие самият твърде любопитен“, добави мислено.

— Между другото, как е вашият приятел? Има ли промяна в състоянието му?

— Почти никаква.

— Хмм. Какви са прогнозите? Искам да чуя откровеното ви мнение.

— Като лекар или като негов приятел?

Сините очи леко се присвиха.

— Като негов приятел и като лекар.

— Като лекар, на този етап не бих могъл да кажа, че прогнозите са особено оптимистични. Като приятел, чувствам със сърцето си, че Марти ще се оправи.