Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— … мислех, че поне ще ме оставиш да поспя… — каза с още дрезгав от съня глас.

— Хайде, хайде, да не си на почивка — за разлика от него Фред Клайн звучеше доста бодро. Така поне му се стори в първия миг, но после долови напрежението в гласа му! — Новините не са добри, Джон. По всичко личи, че инцидентът на остров Диего Гарсия не е бил в резултат на атмосферно смущение. Имаме аналогичен случай.

— Така ли? — трепна Смит, окончателно разсънен. — Какво е станало?! Кога?

— Нещата още не са приключили. — И Клайн набързо го запозна със събитията, разиграли се след повсеместното преустановяване на електрозахранването в Западните щати. — Петима младежи са загинали в Невада при сблъсък на автомобила им с товарен влак. Забелязали го в последния момент, а бариерата не била спусната. Затрупан съм от подобни съобщения за пътнотранспортни инциденти и смъртни случаи в резултат на аварията. А със сигурност ще има и още…

— От ФБР не са ли успели да проследят хакера?

— Ударили са на камък. Имат насреща си компютър, който действа светкавично бързо и като че ли непрекъснато набира мощ.

Джон прехапа устни.

— Това е само молекулярният компютър. Освен това е в ръцете на някой, който си разбира от работата. Проверете за изчезнали хакери. Нека се включат и останалите агенции.

— Вече се разпоредих за това.

— А какво стана с информацията, за която те помолих? Има ли нещо интересно около Шамборд и дъщеря му?

— Доколкото мога да преценя, по-скоро не.

— Все пак, ако вече разполагаш с биографиите им, ще те помоля да ме запознаеш с тях поне в най-общи линии. Току-виж нещо ти е убягнало от вниманието…

— Добре. Започвам. Шамборд е роден в Париж. Баща му е бил френски офицер, убит при обсадата на Диен Биен Фу. Майка му, алжирка по произход, го е отгледала сама. От най-ранна възраст проявявал забележителни способности в областта на математиката и химията и е печелил стипендии за най-добрите френски училища. Защитил докторат в Калифорнийския технологичен институт, а след това — дисертация при най-добрия генетик на Станфорд и още една — в института „Пастьор“. Работил е в изследователските центрове на Токио, Прага, Мароко и Кайро, но преди десет години се е завърнал в Париж, в института „Пастьор“. Като дете е бил възпитаван от майка си в нормите на мюсюлманската религия, но може да се каже, че е по-скоро атеист. Хобитата му са разнообразни — от колекциониране на малцово шотландско уиски до разходки сред природата и игра на рулетка и покер. Прекалено светски интереси за последовател на исляма, нали? Е, какво ще кажеш?

Смит се замисли.

— От всичко това следва, че Шамборд обича риска в определени граници. Целеустремен е, но не се лишава от някои дребни удоволствия. Има търсещ, доста неспокоен дух и като че ли, за разлика от повечето си колеги, няма слабост към уседналия живот. Доверява се на преценките си и явно не страда от нерешителност. Определено не е книжен червей, нито кон с капаци. Дотук — нищо изненадващо. А дъщерята? Сходен тип ли е?

— Единствено дете, израснала е много близо до баща си, особено след смъртта на майката. Отначало тръгнала по неговите стъпки, но се отказала от академична кариера, тъй като прекалено много обичала сцената. Учила е в Париж, Лондон и Ню Йорк и е работила в провинциални френски театри, докато най-после успяла да пробие на парижка сцена. Определено може да се каже, че двамата са сходни типове, въпреки че дъщерята е поела по свой път. Не е омъжена, не е била сгодена, въпреки че е имала своите романи. Привлекателна жена е и очевидно не страда от липса на ухажори, но обичала да казва: „Прекалено съм отдадена на работата си, за да мога да посветя достатъчно време на някой мъж извън театъра, а мъжете актьори са прекалено вятърничави и егоистични, каквато всъщност, предполагам, съм и самата аз.“ Проявява типичните за Шамборд трезва преценка и чувство за самоирония.

Смит се усмихна. Клайн беше пословичен със своята деликатност, когато говореше за личния живот на някого, бил той и наблюдаван обект. Разбира се, успяваше да се добере до желаната информация и не се свенеше дори да изпрати някоя агентка в ролята на съблазнителка, когато обстоятелствата го налагаха, но по отношение на коментара беше сдържан и пределно лаконичен. Не беше от хората, на които пикантните подробности доставят удоволствие.

— Всичко това съвпада с моята преценка за нея — отбеляза Смит. — Не разбирам само защо е било необходимо да я отвличат. Не смятам, че е в състояние да работи с молекулярен компютър, след като не е била в течение на работата на баща си и от години не се е занимавала с научни изследвания.