Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Джон се чувстваше уютно в тясната кабинка на хеликоптера. Близостта на приятелите му го караше да забрави изтощението си.

Той повиши глас, за да надвика шума на хеликоптера:

— Как е Марти? Разбрах, че окончателно е излязъл от комата? Нямам търпение да го видя…

— Вече е във форма — ухили се Питър. — И откак разбра, че си жив, място не може да си намери.

Джон се усмихна, като си представи картинката.

— Жалко само, че не можа да ни помогне с някаква информация за Шамборд и ДНК компютъра…

— Наистина — въздъхна Ранди. — Но важното е, че се оправи. Ами ти, Джон… Ти също имаш какво да ни разправиш. Например, какво се случи онази нощ при вилата? Когато чух взрива, реших, че си мъртъв…

— Ще започна от там, че Шамборд изобщо не е бил отвлечен. Бил е с тях от самото начало или по-скоро… те са му помагали. Самият той го каза, но тогава не разбрах какво точно има предвид. Струваше ми се, че няма особена разлика. И така, цялото представление с отвличането е било предварително замислено. Искал е да заблуди всички, включително и дъщеря си. Не е подозирал обаче, че Мавритания ще отвлече и нея. Това не е влизало в плановете му и доста го смути…

— Да… — замислено поклати глава Питър. — Това обяснява много неща. Не разбирам само как са успели да измъкнат прототипа преди експлозията.

— Прототипът беше унищожен. Но аз също се питам как Шамборд толкова бързо е успял да направи копие и да го приведе в действие?

— Нали? — погледна го Ранди. — Направо не е за вярване. Но според нашите експерти нито един друг компютър не е в състояние да пробие защитните кодове на сателитите ни, да препрограмира системите и да блокира достъпа ни до тях. Следователно всичко това е дело на ДНК компютъра.

— В такъв случай… не може ли да е съществувал и втори прототип? — намеси се Питър.

Джон и Ранди се спогледаха.

— Като нищо… Знаеш ли, че може и да си прав? Втори прототип, за който Мавритания не е знаел…

— Втори молекулярен компютър… — промърмори Ранди. — Страхотно. Само това липсваше.

— Но е най-вероятното обяснение на случилото се — каза Джон. — Защото още не съм ви казал всичко…

— Казвай тогава — подкани го Ранди. — Че взех да настръхвам…

— И така, във вилата разбрах, че Шамборд не е жертва на терористите, а самият той е един от тях. И че не е бил заставен насила да тества компютъра, а е участвал в планирането на атаките.

— Да, това вече ни стана ясно…

— Преди няколко часа осъзнах, че както „Щитът с полумесеца“ използваше баските за параван, така и Шамборд и капитан Бонард възнамеряват да се прикрият зад престъпната ислямска групировка, да я използват като „троянски кон“, за да извършат каквото са замислили и да останат вън от подозрение. Вината би паднала върху група религиозни фанатици, екстремисти, предвождани от бившия лейтенант на Осама бен Ладен. Кой би се усъмнил? Неслучайно задържаха Мавритания — мисля, че ще се опитат да го превърнат в изкупителна жертва.

Ранди смръщи вежди.

— Искаш да кажеш, че зад атаките срещу Съединените щати фактически стоят двамата французи — Шамборд и Бонард? Но… за какво им е всичко това? Какво целят? Не разбирам… Та нали единият е име в областта на науката, а другият — уважаван офицер?

Джон сви рамене.

— Знам само, че целта им не е да хвърлят ядрена ракета върху Йерусалим или Тел Авив, какъвто беше замисълът на терористите от „Щита с полумесеца“. По-вероятно е ударът да бъде насочен срещу Съединените щати. Още повече, че извадиха от строя сателитите ни… Но все още не мога да си обясня защо ще го правят…

Тримата помълчаха, загледани в спокойния, равнинен пейзаж на Франция, който се разстилаше отдолу, прорязан от рекички и канали.

— Значи „Щитът с полумесеца“ не са знаели какво замислят Бонард и Шамборд? — попита Ранди.

— Нещо повече, мислеха, че двамата французи са обикновени пионки в ръцете им, безгласни букви. Типично за фанатиците — не виждат по-далече от носа си.

— Хмм… значи нашите двама уважавани френски граждани планират същински Армагедон, като очакват възмездието да се стовари на главата на друг, а те да излязат сухи от водата? — обобщи Ранди.

— Именно. Всички улики ще сочат към хората на Мавритания, които и бездруго се ползват с лоша слава. А Шамборд ще се кълне, че е бил отвлечен и принуден да им се подчини против волята си, за да запази живота на дъщеря си. И никой не би имал основания да не му вярва…

— Ами Терез? — попита Ранди. — Тя вече знае истината, нали?