Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Ето че и сега надеждите му бяха свързани със страниците на този спасителен за него уебсайт.

След няколко секунди непрекъснато взиране в екрана Марти облегна глава назад, затвори очи и въздъхна.

— Какво? Пак нищо ли? — попита Питър.

Марти кимна.

Помълчаха, обезкуражени, на границата на отчаянието.

Изведнъж звънна телефонът и Ранди се спусна да го вдигне. Беше Дъг Кенеди, шефът й от Ленгли. Тя го изслуша и лицето й изведнъж се промени, погледът й грейна.

— Да… Да, мястото ми е познато!… Страхотна новина, благодаря ти, Дъг!… Ще се справя, не се безпокой!

Тя остави слушалката и се обърна към Питър и Марти, които я гледаха втренчено.

— Джон е жив! И знам къде е.

Строеният преди повече от четири века Форт дьо ла Бастии беше кацнал на скалите високо над Гренобъл. От тук се откриваше забележителна гледка и Джон се беше присъединил към тълпата туристи, които й се любуваха въпреки студения алпийски вятър, който духаше в лицата им. Гренобъл — стар университетски град и център на високите технологии, представляваше удивителна смесица от старинна и свръхмодерна архитектура. Градът беше израснал на мястото, където се сливаха двете реки Драк и Изер, в самото сърце на Алпите, чиито заснежени върхове драматично се извисяваха на хоризонта.

За разлика от останалите обаче, Джон не се вълнуваше от прекрасната панорама, която се разкриваше пред очите му, а следеше с поглед единствено кабинките на лифта.

Намираше се тук вече от няколко часа и междувременно се беше преоблякъл в нови джинси, зелен туристически пуловер и яке. Очите му бяха скрити зад тъмни скиорски очила, а закривеният афгански нож и сигналният пистолет бяха мушнати в предните джобове на якето. Все още беше притеснен, но вестта, че Ранди е жива и здрава, а Марти е дошъл в съзнание, повдигаше духа му.

С напредването на времето обаче започна да става неспокоен. Ранди трябваше вече да е тук. Най-лошото беше, че хората на Абу Ауда също можеха да се появят всеки момент. Беше убеден, че не са се примирили с изчезването му — Джон знаеше твърде много, за да го оставят да се измъкне. А Гренобъл беше единственият по-голям град в околността и най-близкото до шартрьозката вила населено място. Рано или късно терористите щяха да стигнат до тук — нямаше да се откажат от преследването толкова лесно.

И сега, облегнат на парапета в късния следобед, редом с останалите туристи, той не изпускаше от поглед изкачващите се една след друга кабинки на лифта.

Изведнъж пулсът му се ускори. Стори му се, че зърна гладко обръснатото лице на един от терористите. Взря се по-внимателно. Да, не се беше излъгал. Кабинката бавно приближаваше станцията на лифта. Не откри други познати физиономии, но беше сигурен, че и останалите са някъде наблизо.

Външно остана напълно спокоен, извърна се леко, мушна небрежно ръце в джобовете, където бяха оръжията му, и се отправи по пътеката, която се спускаше надолу към града. Не му се искаше да се отдалечава от мястото на уговорената среща, но ставаше прекалено опасно да остане.

Когато излезе от полезрението на хората от лифта, ускори ход. Започваше да се здрачава, вятърът се усилваше и тълпата туристи значително беше оредяла. Не беше изминал голямо разстояние, когато забеляза пет фигури да се катерят нагоре по склона. Веднага ги позна въпреки промяната в облеклото. Начело вървеше Абу Ауда, с туристическо яке и клин, същински вълк в овча кожа. Погледът му мрачно святкаше изпод безобидната барета.

Смит се шмугна в гъсталака, като се ослушваше. Петимата не го бяха забелязали, но както и предполагаше, почти веднага дочу стъпки, идващи отгоре. Измъкна ножа и сигналния пистолет от джобовете си и рязко се извърна.

Озова се лице в лице с… Ранди. Тя трепна и сложи пръст на устните си.

— Ранди! Слава Богу! Помислих, че е някой от онези…

— Шшт! Спокойно, без паника!

Той се засмя.

— От първата минута започваш да се разпореждаш, нали?

— Но пък ме бива за това, не можеш да го отречеш.

Двамата се гледаха усмихнати, радостни, че се виждат отново.

Ранди беше цялата в черно и тъничката й фигура почти се сливаше с тъмните сенки на гората.

— Питър също е тук — прошепна тя. После тихо каза в предавателя: — Открих го. Идваме.

— Хората на Абу Ауда са по петите ми. — И Джон посочи нагоре към парапета, откъдето надничаха лицата на Абу Ауда и гладко обръснатия саудитец. Саудитецът сочеше към пътеката и разпалено обясняваше нещо.