Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Гледаха точно към храстите, където се криеха двамата с Ранди.

— Давай! Да изчезваме! — дръпна го Ранди.

— Накъде?

— Идвай с мен и ще видиш! — припряно прошушна тя и удари на бяг.

В същия момент Абу Ауда и хората му се спуснаха надолу по склона, като се разпръснаха наляво и надясно. Бяха общо шестима, което означаваше, че още толкова всеки момент можеха да се появят отнякъде. Докато тичаше след Ранди, Джон се чудеше откъде ли щяха да изскочат.

След малко, задъхан от тичане, Джон спря, за да си поеме дъх, и изведнъж чу бръмченето на хеликоптер.

— По дяволите… — изпъшка. — Това са те. Знаех си…

— Давай! — извика Ранди. — Тичай!

И той отново я последва. Тогава видя хеликоптера над главите им — не беше „Сикорски“, а „Хюз Скаут ОН-6“ — приличаше на гигантска земна пчела. Приземи се на двайсетина метра от тях. Ранди се насочи право към него и Джон видя Питър, облечен в черен гащеризон, да им маха, застанал на вратата с пушка в ръце. Зарадва му се почти колкото на Ранди.

Опасността обаче все още не беше отминала. Един от терористите, минал напряко, изскочи измежду дърветата само на няколко метра от тях. Оръжието му беше насочено към Ранди.

За частици от секундата Джон се извърна, вдигна сигналния пистолет и стреля. Изстрелът беше оглушителен, а изхвърчалата ракета се заби точно между ребрата на терориста.

Той полетя назад и изкрещя като обезумял. Джон видя сгърченото в смъртен ужас лице и го побиха тръпки. Само след миг стърчащата от гърдите на терориста ракета избухна. Разкъсаното, овъглено тяло отхвръкна в храстите, а Джон се метна в хеликоптера след Ранди. Питър вече беше започнал да се издига и Джон едва успя да се вкопчи в краката на седалката. Лежеше по корем, а долната половина на тялото му висеше навън, през отворената врата.

Абу Ауда и хората му изскочиха от храстите и като видяха, че Джон ще им се изплъзне, изоставиха всяка предпазливост. Автоматите затрещяха, куршумите свистяха около него, а Джон се молеше да се удържи и да не се плъзне назад.

Ранди се вкопчи в колана му.

— Държа те!

Но това нямаше да му помогне задълго. Ръцете му се обливаха в студена пот и пръстите му се хлъзгаха. Отгоре на всичко, в стремежа си да избегне автоматичните откоси, Питър наклони хеликоптера рязко на една страна и Джон, напрегнал мускули в последно, неимоверно усилие, усещаше, че виси на косъм от смъртта.

Ранди го прихвана под мишницата със свободната си ръка, но Джон нямаше да издържи още дълго. Дишаше тежко, хриптящо.

— Измъкнахме се — изкрещя Питър и… в този миг пръстите на Джон окончателно се изплъзнаха. Той опита да се вкопчи в седалката отново, но загреба само въздух. И ето че Ранди се метна върху него, обви крака около кръста му, а самата тя се вкопчи в дръжките на седалката. Ако хеликоптерът вече не летеше водоравно, и двамата щяха да полетят надолу в бездната, но сега Ранди успя да се задържи на мускули и да придърпа Джон навътре. След малко вече нямаше опасност Джон да се плъзне надолу. Ранди се протегна и затвори вратата на хеликоптера.

— Както виждаш, бива ме и в акробатичните изпълнения — задъхано каза тя, като се опитваше да се усмихне. — Но не бих желала да опитвам отново.

Джон я погледна. Лицето й бавно възвръщаше цвета си. Мускулите на Джон още трепереха омаломощени, но лицето му се озари от благодарна усмивка.

— Сложи си предпазния колан! — строго нареди тя.

— Слушам! И… Ранди, много ти благодаря. Знам, че звучи глупаво, но… това, което направи…

— За теб — винаги! — засмя се Ранди. — Така се зарадвах да те видя, Джон, че не исках да те загубя отново…

Хеликоптерът летеше в посока северозапад към Париж и Гренобъл остана назад. Джон, Ранди и Питър още мълчаха, разтърсени от преживяното. Джон въздъхна, като че ли се опитваше да се отърси от кошмара, и се наведе напред към седалките на Питър и Ранди.

Ранди се усмихна и го потупа по главата.

— Обещаваш ли да слушаш?

Той се засмя. Достатъчно му беше да погледне Ранди, за да му стане леко на душата. Преди по-малко от час беше на косъм от смъртта, а ето че сега седеше до двамата си верни приятели, които дори не вярваше, че ще види отново.

Макар че непосредствената опасност беше отминала, тримата все още бяха нащрек. Ранди се озърташе за появата на вражески хеликоптер в небето, а Питър съсредоточено следеше количеството гориво и посоката на движение на хеликоптера.

Залязващото слънце беше от лявата им страна — огнена топка, чиито пурпурни лъчи бяха обагрили върховете на дърветата и ширналите се долу заснежени поля. В далечината се виждаше долината на Рона, която наподобяваше пъстър килим със своите прочути лозя.