Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Благодарни сме ви за помощта, но не се нуждаем повече от услугите на „Щита с полумесеца“, откъдето следва, че пътищата ни се разделят. Вие обаче, мосю Мавритания, ще дойдете с нас и известно време ще бъдете наш гост.

— Разбирам. Вие имате други планове и смятате, че интересите ни няма да се застъпят?

— Да, боя се, че конкретните политически цели, които преследваме, се разминават.

— Хмм… — смръщи вежди Мавритания. — А кой ще управлява хеликоптера? Моят пилот не би ви се подчинил.

— Така и предполагахме — спокойно отвърна Шамборд. — Бонард, погрижи се. Вземи със себе си Терез.

Бонард повлече със себе си обърканата Терез и когато вратата се затвори след тях, Шамборд обясни:

— Дариус е отличен пилот. Мисля, че ще се справи.

Мавритания не каза нищо, но когато отвън проехтяха двата изстрела, трепна.

Лицето на Шамборд остана безизразно. Той посочи вратата.

— След вас, Мавритания.

Излязоха на обляната от слънце поляна. До хеликоптера лежеше тялото на пилота, саудитеца Мохамед. Той беше прострелян в гърдите с два куршума и ризата му беше обагрена от кръв.

Терез беше закрила с ръка устата си, бледа като смъртник.

Баща й се обърна към Бонард:

— Готови ли сме за тръгване?

— Да.

— Много добре. Тогава да не губим повече време.

Главното беше ръцете да са свободни. В противен случай би могъл да се измъкне само по чудо — не си правеше никакви илюзии в това отношение. Затова още когато терористите завързваха ръцете му в камиона на път за Тунис, Джон постави китките си така, че да улесни задачата си впоследствие. Слава Богу, това не направи впечатление никому — хората на Абу Ауда си имаха други, по-непосредствени грижи. И все пак го бяха завързали доста стегнато — откакто бяха седнали в хеликоптера, Джон упорито се мъчеше да се освободи, засега — без особен резултат.

Превръзката на очите беше друг проблем. Изобщо, като си помислеше какви са шансовете му, стомахът го присвиваше. Най-лошото беше, че разполагаше с малко време. Хеликоптерът вече започваше да губи височина. Все още не беше късно за една изненадваща атака — хеликоптерът беше обезопасен, устойчив на удар и пригоден за извънредни ситуации. Ако се разбиеше, не беше изключено Джон да успее да се измъкне.

Само трябваше да улучи момента преди кацането. Тогава имаше известна надежда да се отърве без фатални наранявания и да използва всеобщото объркване, за да изчезне.

Докато премисляше всичко това, не преставаше да върти китките си зад гърба си, но като че ли възелът не можеше да се разхлаби повече.

Изведнъж чу резките, тревожни гласове на терористите. Сред тях се извисяваше гневният глас на Абу Ауда. Като че ли се препираха за нещо, но Смит не можеше да разбере нито дума.

Най-после някой попита на английски:

— Какво е станало?

И Абу Ауда обясни на смесица от френски и английски за тези, които не разбираха арабски: Мавритания и останалите не ги чакаха на уреченото място. Не отговаряха и по радиостанцията. Нещо не беше наред. Край вилата беше оставен празен пикап, но хеликоптерът не се виждаше никъде.

— … Да, виждам някакво тяло на земята… — изръмжа Абу Ауда.

Напрежението нарастваше с всяка секунда.

— Да, ще погледна през бинокъла… Това е Мохамед, нашият пилот! По дяволите… Изглежда е прострелян!

Избухнаха яростни възгласи на арабски, френски и разни други езици.

Джон наостри слух.

Оказа се, че тук Шамборд трябвало да направи копие на ДНК компютъра си, но в момента от тримата французи и Мавритания нямаше и следа.

— Така е, като се доверяваме на неверници! — избухна един от терористите.

— Предупредихме мосю Мавритания… — негодуваше друг.

— Знаехме защо го правим — сряза го Абу Ауда. — Имахме нужда от парите им и от машината на французина, за да осъществим целта си.

— И ето, че ни изиграха!

— Очакваше се…

— Как мислиш, Абу Ауда, това някакъв капан ли е?

— Откъде да знам! Пригответе оръжията си и бъдете готови да скачате!

Джон си помисли, че това би могъл да бъде неговият шанс… В залисията никой нямаше да му обърне внимание и може би щеше да успее да се измъкне…

Но докъде щеше да стигне с тези вързани ръце? Трябваше да направи последен отчаян опит…

В този момент хеликоптерът потрепери и замря във въздуха. После бавно се спусна надолу и изведнъж рязко се наклони на една страна. Джон загуби равновесие и се претърколи, като удари рамото си в една от седалките и усети остро пробождане в гърба. Чу виковете на скачащите мъже и миг по-късно хеликоптерът докосна земята.