Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Моторите заглъхнаха, а Джон затърси пипнешком острието, проболо го в гърба до кръв. Изведнъж болката отново го прониза и той трескаво протегна завързаните си ръце към стърчащото от стената парче метал. Затърка въжето, изпълнен с внезапна надежда.

Междувременно на борда на хеликоптера беше настанала тишина. Май наистина го бяха забравили…

По ръцете му се стичаше кръв, но ето че най-после успя да среже стегналото китките му въже. Остана да лежи с гръб към стената, като се ослушваше, затаил дъх.

Гласовете на терористите долитаха някъде отвън. Разнасяха се командите на Абу Ауда:

— По-бързо! Разпръснете се! Претърсете навсякъде!

Разбра, че всички бяха вече долу и в бързината никой не се беше сетил за него.

Отначало чуваше виковете ясно, но после се отдалечиха. Трябваше да се възползва от ситуацията, преди някой да се е усетил.

Пое си дълбоко дъх и свали превръзката от очите си. Пропълзя между седалките, като се озърташе. Дотук късметът му беше проработил. Ако сега успееше да си намери и някое случайно забравено оръжие… захвърлен в паниката пистолет… изпуснат нож… Но не. Стигна до седалката на пилота, без да е открил каквото му трябваше. И там видя… сигнален пистолет. Поклати глава и го взе. Щеше да го използва в краен случай. Все пак беше по-добре от нищо.

Предпазливо подаде глава и надникна през прозореца. Бяха се приземили на обширна поляна, заобиколена от стръмни планински склонове, обрасли с борови гори. Единствената постройка беше някаква вила с остър покрив. В далечината се белееха заснежени върхове. Алпите ли бяха това? Във Франция ли се намираха?

Видя двама от терористите да вдигат тялото на убития пилот. Други двама претърсваха поляната, а по-нагоре беше застанал Абу Ауда с още двама.

Онова, което му вдъхна надежда, беше гъстата усойна борова гора, простираща се чак докъдето поглед стига. Ако успееше да се добере до нея, докато терористите още не се бяха опомнили, тя щеше да му осигури добро прикритие.

Измъкна се откъм страната на хеликоптера, обърната към гората, а не към вилата. Претърколи се и остана да лежи по корем. Изпод хеликоптера можеше да види терористите, които продължаваха ожесточено да претърсват околността. Много добре, това напълно го устройваше. Запълзя на лакти към гората, стиснал в ръка сигналния пистолет.

Главата му почти се замая от свежия дъх на влажна земя и пролетна трева и от опияняващото усещане за свобода.

Най-после стигна до първите дървета и се шмугна в прохладните сенки на гората. Дишаше тежко и по челото му се стичаше пот. Още не можеше да повярва, че му се беше отдала такава възможност… Притаи се зад ствола на едно дърво и хвърли поглед назад. Терористите продължаваха да претърсват вилата и района около нея и все още не бяха забелязали липсата му. Прекрасно… Скочи на крака и забърза нагоре, между дърветата.

Изведнъж чу шум на няколко крачки пред себе си, отскочи зад един от боровете и се просна по очи. Отново се обля в пот. За малко не се беше сблъскал с един от терористите, който претърсваше тази част на гората.

Мъжът приближаваше, като непрекъснато се озърташе. Дали го беше чул? Вероятно, защото беше насочил напред автомата си и пристъпваше дебнешком. Но в същото време като че ли сам себе си се опитваше да убеди, че тревогата му е била напразна и е чул някой от обичайните горски шумове.

Джон стисна сигналния пистолет и затаи дъх. Последното, което искаше, беше да използва този пистолет. Със същия успех би могъл да изстреля куп фойерверки.

За беда, мъжът идваше право към него. Срещата беше неизбежна. Джон изведнъж се надигна, замахна с тежкия сигнален пистолет и преди терористът да се опомни, го повали на земята, като запуши с ръка устата му. После повторно вдигна пистолета и с всичка сила го стовари върху главата на мъжа. Черепът изпука, рукна кръв. Джон замахна отново… Терористът се свлече в краката му.

Джон дишаше тежко. Мъжът беше паднал по очи. Обърна го и провери пулса му. Мъртъв беше. Взе автомата му и ножа със закривено острие, който намери в дрехите му, после потъна навътре в гората.

Не спираше да си задава въпроси. Какво се беше случило във вилата малко преди тяхното пристигане? Защо беше убит пилотът Мохамед? Къде бяха отишли Шамборд, Терез, Бонард и Мавритания?

Думите на Шамборд „Аз не им помагам, те ми помагат“ не излизаха от главата му. Какво се криеше зад тях? Защо Шамборд и капитан Бонард не бяха изчакали хората на Мавритания?