Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Само не ми казвайте, че нямаме нужда от танкове, тежка артилерия и многочислени сили, обучени да водят мащабни войни. Русия и Китай да не са изчезнали от лицето на земята? Не са — ей ги там, дебнат ни, господин министре. Забравяте ги. Именно те разполагат с масивни армии, огромни територии и ядрени оръжия. Сетне идват Индия, Пакистан, а и обединена Европа. Че Европа ни е вече икономически противник. Не е ли така?

Стантън нямаше никакво намерение да отстъпва.

— Ама именно това ви изтъквам, генерале.

Пауъл-Хил отново се намеси:

— Съмнявам се някой тук да е за съкращаване на сегашната ни военна сила, г-н Стантън. Но доколкото се опитвам да ви разбера, вие сте на мнение, че сме длъжни да насочим усилия към разработката на по-малки оръжия и по-гъвкави сили.

— Аз… — започна Стантън.

Но преди да продължи, адмирал Броуз използва мощния си глас и авторитет, за да го прекъсне отново:

— Никой в това помещение не се противопоставя на концепцията за по-лека, по-динамична и по-резултатна армия. Какво, по дяволите, става? Не работим ли именно в тази насока още веднага след войната в Персийския залив? Просто още не сме официализирали насоката, така да се каже.

От отсрещната страна на масата избумтя басовият тембър на генерал-полковник Ода, командващ морската пехота:

— Разбира се, че съм съгласен. Леки и бързи, такива бойци са ни нужни.

Одобрителни възклицания се чуха от всички страни. Мълчеше само президентът Кастила, който иначе винаги сърцато участваше във всички свързани с армейските въпроси дискусии. Изглеждаше замислен, изчакващ да чуе още нещо.

Министър Стантън го изгледа и заподозря колебание. И затова се обади пак и още по-смело:

— Дотук добре, доволен съм, че сте съгласни с моя анализ. Иначе оставам с впечатлението, че очаквате да започнем работа в дадената насока от утре. Така обаче не става, господа. Късно ще е. От днес трябва да започнем. Ето, от този момент — настоящия. Точно сега имаме оръжия в различни стадии на развойна дейност и изпълнение на нулева серия: реактивен изтребител F-22 на ВВС със среден обсег на действие, новото поколение линейни бойни кораби от типа DD-21 и самолетоносачи на ВМС, на сухопътните сили пък — дългобойна бронирана артилерийска система от семейството „Протектор“. Всички те са прекалено големи, огромни, исполински бих казал. Създаваме си слонове, когато имаме нужда от ягуари, нали? И в бъдеще, в новия тип бойна обстановка, в която неизбежно ще попаднем, те ще са неизползваеми, респективно непотребни.

Преди военните отново да са запротестирали в хор, Броуз вдигна високо ръка и изчака духовете да се успокоят. Тогава рече:

— Добре. Хайде да ги разгледаме един по един. Брус, моля, започни ти с F-22.

— Няма да ми отнеме много време — започна Кели. — F-16 остарява все повече и повече, това е факт. F-22 ще овладее небето над което и да е бойно поле или оспорвана територия и безспорно ще установи пълен контрол. Новото му поколение има невероятни преимущества: възможност да видиш пръв, да стреляш пръв, да свалиш пръв. По-бърз е от всички построени досега бойни машини, по-маневрен е също, по-мощен. И най-важното — показателите за незабележимост от противника са няколко нива по-високи, практически той е невидим.

— Добре казано, генерале — с одобрение коментира Стантън.

— Ще се опитам да отговоря по същия начин. Никоя друга държава не изгражда военновъздушна мощ, равностойна на нашата. Ще попитате: какво правят другите страни ? Създават сравнително евтини, мощни и точни ракетни системи. И още един проблем — голяма е опасността част от нашите ракетни системи да попаднат в ръцете на терористи. В същото време въпреки безспорно великолепните си характеристики F-22 си остава машина с неголям обсег на действие. По тази причина се нуждае от бази, близки до районите на конфликти. Затова, я сега ми кажете какво ще правим, когато противникът унищожи именно тези бази със своите ракети? Нашите нови, свръхмодерни изтребители стават безполезни!

— Аз ще се огранича да говоря само по въпросите на бойния флот — дрезгаво се обади Броуз. — Ние вече преосмисляме полезността на сегашните самолетоносачи и другите надводни съдове. В неголеми водни басейни или крайбрежни води те се превръщат в леки за поразяване мишени. И така или иначе, в конфликт във вътрешността на даден континент използваемостта на кораби и самолети с неголям обсег на действие става нулева…

В този миг неочаквано се намеси заместник-министърът за сухопътните сили Джаспър Кот, мъж елегантен, с изящни маниери, спокойно лице с гладки, опънати бузи. Както повечето други присъстващи на заседанието, и той бе човек уравновесен, непоклатим в критични ситуации.