Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Замисли се, поклати глава и накрая обяви:

— Изглежда, ще се наложи да обмислим възможностите за разширяване обемите на проектните бюджетни средства.

Озадачени, хората в залата се спогледаха. Настъпи абсолютно мълчание, всички погледи се отправиха към Кастила. Той се колебаеше, а това бе нетипично за него — бе човек на твърдите решения. Само адмирал Броуз се досещаше каква е евентуалната причина за необичайното колебание — „Императрица майка“ и стратегическите интереси на Китай в случая.

Внезапно президентът се изправи.

— В най-скоро време ще се съберем отново да продължим дебата. Емили, с теб и Чарли ще трябва да говорим по други въпроси.

Останалите участници в заседанието — генерали, министри и съветници — постепенно се изнизаха от залата със сериозни, загрижени лица, коментирайки под нос завършилото така неочаквано заседание. Президентът Кастила ги изпрати с уморени, тъжни очи.

Шанхай

В таксито Смит ловко облече сакото, което измъкна от вързопа във вездесъщата раница, сетне сложи и панталона. Същите, които си взе от Анди, преди да се разделят на влизане в дома на Юй. Обръщаше глава незабележимо, оглеждаше улицата и редките светлини на движещите се превозни средства. Не можеше да се отърве от чувството, че го следят. Преследваха го и нерадостни мисли, в съзнанието му непрекъснато изплаваха лицата на Анди и Мондрагон. Беше ли направил всичко по силите си, за да предотврати смъртта им?

Мислено се върна два дни назад, анализирайки действията си максимално критично, търсеше евентуалните грешки, пропуснатите възможности. Решение, което би променило нещата. Ядосваше се, налагаше си да се успокои. Цялото тяло го болеше, имаше мускулна треска. В гърдите му бушуваше тих гняв. Кои бяха тези хора, дето убиват с толкова лека ръка?

Накрая си наложи да не мисли повече. Гневът винаги е лош съветник, пречи на хладния анализ, така беше и сега. Налагаше се да се успокои, да се съсредоточи и използва цялата си интелектуална сила, логика, разум. Критично важно бе да намери декларацията. Имаше да върши още работа, още повече че вече не разполагаше с помощник.

Таксито го остави на две преки от Бунд. Смеси се с вечерната тълпа — покрай реката се разхождаха доста хора. Така постепенно стигна до хотела, само че от отсрещната страна на улицата. Сви в първата пресечка, оставяйки зад гърба си бляскавите витрини. Уличката тук бе старата тясна, смърдяща алея от минали години, с тесни тротоари, повечето хора се движеха по също тясното платно.

Спря на място, внимателно се загледа във въртящата се хотелска врата. Очакваше всеки миг да зърне червеникавата коса на Фен Дун. До входа стоеше продавач на фалшиви ролекси, той нахално спираше всеки влизащ и предлагаше стоката си. Този тип сигурно бе от шайката на Фен, същите хора, които го бяха дебнали край дома на Юй Юнфу. Но ето! Този път грешка нямаше — със сигурност разпозна единия от двамата, които бяха минали под прозореца на голямата спалня. Сега продаваше храна от димящ съд недалеч от онзи с часовниците.

И двамата си играеха ролите нелошо, но не и за опитното око на Смит: бяха видимо незаинтересовани в онова, което продаваха, цялото им внимание бе върху лицата на минаващите и особено на влизащите в хотела. Нямаше смисъл да опитва другите входове — и на тях щеше да има същия вид наблюдение. Тези хора бяха добре организирани и опитни.

Един начин да се промъкне бе да им отклони вниманието в друга посока или някак си да ги отстрани оттам. Сам да рискува като примамка бе особено рисковано. Не бива. Те са си на собствена територия, а пък той не говори китайски. Замисли се, реши да се върне с уличното мнозинство обратно към Бунд. Вървеше и с очи търсеше обществен телефон. Намери будка и използвайки дадената му по-рано карта, набра номера на хотела и се представи.

Обади се дежурният администратор. Заговори на китайски, но щом чу гласа на Смит, незабавно превключи на английски.

— С какво можем да ви бъдем полезни, сър?

— Вижте, малко ми е неудобно, но имам проблем. По-рано днес ми се случи, знаете, неприятно спречкване с двама улични продавачи. И сега, когато се прибирам, забелязвам ги пак — те отново са тук — пред входа. Опасявам се, че мога да имам неприятности, хм, нали разбирате…

— О, няма да имате проблем, доктор Смит. Сега ще направя нужното. Моля да ми ги опишете!

— Единият е точно при въртящата се врата и продава фалшиви ролекси, другият пък — гореща супа с тестени топки или нещо подобно, не познавам китайската кухня добре, знаете…