Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Кот обаче първо надникна в мъжката тоалетна. Оказа се празна. Тогава побърза да се заключи в една от кабинките, седна на седалката, извади клетъчния телефон. Набра номер и зачака, докато мрежата прехвърляше сигналите през сложния електронен лабиринт. След малко чу енергичен глас:

— Е?

— Смятам, че потръгна. Президентът се колебае.

— Нетипично за нашия лидер, а? Какво точно става?

— Знаеш му нрава, упорит като булдог. Само че почти не участва в дискусията. Стантън се развихри, обаче соло. Е, като не смятаме Броуз и Ода, разбира се. Но това го очаквахме.

— Опиши по-подробно.

Кот предаде главните гледни точки, изразени на заседанието.

— Никой не знае защо президентът е толкова загрижен, тъжен, някак си несигурен. Може би Броуз е в течение на игрите. На няколко пъти многозначително се споглеждаха.

Отсреща се изсмяха горчиво.

— О, стопроцентово вярвам, че е било така. Само че с теб трябва да поговорим доста по-подробно.

— Разбира се, когато кажеш. Да се разберем кога да ти се обадя?

— О, не. Не така. Налага се да говорим на четири очи, на живо. Нещата са много важни.

Кот се замисли.

— Аз и без това трябва да инспектирам азиатските ни бази.

— Точно така. Ще те чакам — рече гласът и прекъсна линията.

Кот прибра телефона, пусна водата и излезе.

Президентът отдавна имаше усещането, че Фред Клайн работи в постоянна, безкрайна нощ. И сега пердетата на офиса в яхтклуба бяха спуснати, макар че бе късна утрин и навън грееше приятно слънчице, от пристаните долитаха всевъзможни звуци, пърпореха двигатели, откъм реката звучеше птичи крясък. Кастила седна срещу Клайн, а той се облегна на стола, извън пряката светлина на настолната лампа.

Шефът на Приют едно изброи основните пунктове в доклада на Джон Смит.

— Може да се наложи светкавично да го извеждаме от Китай — замислено заключи Клайн, описвайки обстоятелствата, при които бе завършил разговорът им с двете кодови думи: Потъс — президентът, зъболекарски услуги — бързо ексфилтриране.

— О, в никакъв случай не бива да губим и Смит — загрижено коментира Кастила. — Още по-лошо, че все така не разполагаме с декларацията, дори не знаем у кого е тя сега.

— Смит допуска, че копие може да има и белгийското акционерно дружество.

— Може ли?

— В Китай наши хора вече са по следите на нападателите на Смит, в Ирак търсим второто копие на документа. Ще завъртим колелото и в Антверпен с надежда третото пък да е там. И ако не намерим нищо в Шанхай, Басра или Антверпен, тогава остава само Хонконг.

Президентът кимна.

— Добре. Вярвам в преценките ти. Имаме още няколко дни на разположение, докато товарният кораб пристигне на мястото.

Поколеба се, направи гримаса и добави:

— Вече е време да взема решение какво ще правим в случай, че не открием декларацията. Не мога да допусна съдът да разтовари химикалите в Ирак. В края на краищата ще се наложи наши сили да се качват на борда, а това означава да се подготвя за поемане на отговорността за последствията.

— Означава ли това военен сблъсък с Китай?

— Сблъсъкът е съвсем реална — и доста тревожна — вероятност.

— Сами ли ще действаме, или ще се обърнем към съюзниците?

— Ако е необходимо. А помолим ли съюзниците за помощ, те ще поискат доказателства и документи. Пък ние такива нямаме, поне засега…

— Отлично ви разбирам. Ще направим всичко възможно да открием декларацията.

— Изобщо не искам да мисля за възможността Китай да избере пътя на предизвикателството и да предприеме крайни стъпки.

Кастила наведе глава, широкото му лице потъмня и сякаш се сбръчка.

— Само като си помисля, че така силно желаех президентския пост. Работих като луд, за да го получа, дадох всичко от себе си…

Наведе се към бюрото на Клайн и тихо запита:

— Кажи ми докъде стигнахте с онзи човек — Дейвид Тейър?

— Работим по местонахождението на полевия затвор. Засечем ли го, изпращам човек да провери достоверността на твърденията.

Президентът отново кимна.

— Опасявам се, че може да се провали подписването на договора за човешките права. А това не бива да става.

— Ако се стигне до такава ситуация, можем да изпратим група със специална мисия на място.

— За каква група ми говориш?

— За малка, специално обучена. Броят на хората и нужната им екипировка ще зависят от мястото и степента на охрана и сигурност на затвора.

— Е, добре, ще получиш всичко, от каквото имаш нужда.

Сега Клайн погледна стария си приятел право в очите: