Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Стоманеносивата коса на Броуз сякаш настръхна от възмущение, когато той изрече последните думи и предизвикателно издаде едра брадичка напред.

Министър Стантън тутакси отвърна:

— Не ми харесват намеците ви, адмирале…

— Намеци не съм правил — рязко отвърна Броуз. — Казах железен факт.

Погледите им се кръстосаха като обнажени мечове.

И все пак новият министър пръв сведе очи и надникна в бележките си на масата. Малцина бяха онези, способни да издържат на погледа на непоклатимия стар ветеран и едва ли това би се отдало на Стантън именно днес.

Но не се отказа така лесно. Вдигна очи от записките и заяви твърдо:

— Добре, щом предпочитате да подхвърляте антагонистични…

Сега Броуз се ухили и министърът се изчерви. Бивш ръководител на „Дженеръл Електрик“ и строител на бизнес империи, Стантън не бе свикнал да му противоречат. Но бързо се окопити и пускайки в ход стар тактически трик, рече ужким небрежно:

— Достатъчно е, че успях да ви привлека вниманието, адмирале. Именно това е важното, нали?

— Ами, успели сте, вятър и мъгла. Международната обстановка отдавна ви е изпреварила — избоботи адмиралът. — Тя очите ни ще извади, а вие…

— Господа, господа — умиротворително побърза да се намеси президентът, — дайте да оставим дрязгите. Не забравяйте, че тук, сред нас, има много лаици, хора, незапознати с армейската кухня, така да се изразя. Затова, Хенри, бъди така добър и поясни конкретно какво точно имаш предвид.

С апломба на свикнал да командва директорски бордове човек Стантън направи драматична пауза, огледа строго наредените около масата генерали и чиновници и започна:

— В течение на повече от половин век САЩ са се въоръжавали за кратка, изключително интензивна война в Европа или бившия СССР. Война, поддържана от големи, постоянни бази, разположени на стратегически разстояния. Мишените са били винаги в обсега на готови да излетят всеки миг от самолетоносачите изтребители и бомбардировачи, както, разбира се, и на гигантските ни, базирани в САЩ, машини. За предотвратяване на войната сме разчитали на тактиката на контрол и възпиране с масивни сили. Ето, това трябва радикално да променим. И то незабавно.

Адмирал Броуз кимна въздържано.

— Ако говорим за олекотяване и динамизиране на бойната машина като цялостен механизъм, аз съм съгласен. Оптимизиране и ускоряване на ответната реакция, светкавично разполагане на подразделения по всяко време и на всяко място, превъоръжаване с по-лека, по-малка, по-незабележима и по-лесно заменима бойна техника — с такива неща също съм съгласен. ВМС вече реализират концепцията си за т.нар. джобен изтребител на новите самолетоносачи, за силно маневрени ракетоносни съдове и подводници — способни да водят бой в плитчини и ограничени водни басейни.

До Броуз гордо изпъчен на стола седеше генералът от ВВС Брус Кели в безупречна униформа, със силно зачервено патрицианско лице и ясни, пресметливи очи. Враговете му го наричаха лишен от емоции робот, а поддръжниците — най-блестящия интелект сред военните.

— Струва ми се, че господин министърът няма предвид отказ от принципите на възпираща бойна мощ, нали? — попита той с любезен глас. — Защото ядрените ни оръжия с далечен и къс обсег на действие са критично важни в това отношение.

— Вярно е — заяви Стантън с обезоръжаваща усмивка, още повече че той и Кели често се разбираха великолепно. — Но трябва да се замислим относно съкращаване на арсеналите и натрупването на въоръжения в тях, за свиване на научно-развойната дейност в областта на гигантските ракети носители с тежкокалибрените ядрени глави. Струва ми се също, че не е разумно да строим още и още самолетоносачи и подводници извън бройката, нужна да запазим статуквото.

Този път Емили Пауъл-Хил не се сдържа и подхвърли:

— Хенри, дай да си дойдем на темата. А тя е за бюджетните средства. Кажи точно какво очакваш да строим и какво не?

— Както вече казах, Емили, нищо не очаквам. Просто ви казвам какво трябва да се направи, за да си запазим превъзходството във военната област. А то е от гигантски самолетоносачи, огромни танкове и свръхмощни изтребители финансирането да се пренасочи към нов тип техника — по-лека, по-малка и по-гъвкава, колкото се може по-незабележима. Почти невидимо оръжие, ето това е повелята на деня!

Седнал отдясно на адмирал Броуз, началник-щабът на сухопътните сили генерал-полковник Томас Гереро се покашля и повдигна едри, кокалести ръце от масата.