Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Аз ще говоря само по армейски въпроси и за артилерийската система „Протектор“. Присъединявам се към тезата на министър Стантън относно новия тип гъвкава, силна и бърза армия, както той си я представя. Ето един пример: ако в Косово се бе стигнало до сухопътни боеве, на нашите танкове щяха да са им нужни месеци да стигнат до локалните бойни полета. Седемдесеттонните „Ейбръмс“ биха срутили с тежестта си поне десет от общо 12-те моста между пристанището и вътрешността на страната. Ето защо вече обучаваме нов тип подразделения, условно наречени временни бригади. Те в най-скоро време ще разполагат с нов вид бронирани средства — значително по-малки по габарити от „Ейбръмс“, значително по-леки. При нужда ще можем да им ги доставяме и по въздуха.

— Значи „Протектор“ ще е излишна, нали така, г-н Кот? — подхвърли Стантън.

Със също така вежлив, почти неутрален глас Кот продължи:

— Всъщност „Протектор“ пак ще ни е нужна. Дори още повече. Както отбеляза и генерал Гереро, налице са сериозни политически противници — Китай, Русия, Сърбия, Индия, Пакистан, и да не забравяме — Иран и Ирак. Бомбардировачите ни с далечен обсег на действие са силно, но невинаги точно оръжие. Затова подчертавам, че артилерията си остава ключова при спечелването на важна битка. Държим на „Протектор“, защото тя си остава далеч по-добра от сегашната система „Паладин“. Превъзхожда я в капацитета си да задържа мощни противникови настъпления. И още нещо, достатъчно важно — безпроблемно можем да я придвижваме по въздуха.

— Може би да, но в олекотения си вариант — възрази Стантън, — когато тежи не повече от 42 тона. Само тогава можем да я прехвърляме в отдалечени райони. Вие свалихте значителна част от бронираните компоненти, нали така? Всеки тук се досеща, че ще ги монтирате отново при първа възможност. А тогава системата ще натежи така, че едва ли ще съумеете да я качите на товарен военен самолет.

— Напротив, остава си придвижваема по въздух — опълчи се Гереро.

— Съмнявам се, генерале. Разбирам ви, сухопътните сили предпочитат тежкото въоръжение. Не се съмнявам, че ще намерите начини да го запазите, когато станат ясни правителствените решения относно бюджетните лимити. Но ми се иска да ви напомня един важен исторически урок: през Втората световна война германците научиха много в същото отношение в Русия и Ардените. Лоши пътища, стари мостове, тесни тунели, неподходящ терен — ето тези фактори анулират всяко преимущество, което иначе ни дават тежките танкове и артилерийски установки. Да добавим и лошото време и какво? Човек сам си копае гроба…

— Има и друга страна на въпроса — отново така вежливо заяви Кот. — Лековъоръжените и иначе повратливи сили винаги ще губят срещу тежката бойна мощ. Това просто е необоримо като теза. Всъщност, г-н Стантън, вашите настоявания са неприемливи и в известен смисъл на думите рецепта за загуба.

Военните отново настръхнаха, разменени бяха тежки погледи, адмирал Броуз надигна глас:

— Мисля, че си изяснихме позициите. Обаче бюджетните средства за въоръжение са си ограничени, нали, Емили?

— За съжаление си прав — отвърна съветничката.

— Затова по основния въпрос възнамерявам да се съглася с министъра на отбраната — неочаквано заяви адмиралът. — Истинският приоритет е да създадем гъвкави сили и опитът ни в Сомалия категорично ни сочи нуждата от тях. И още нещо: наистина трябва да сложим чертата под това, с което разполагаме досега, и внимателно да следим военните разработки на потенциалните ни врагове. Какво ще кажете вие, сър?

Последният въпрос бе насочен към президента. Макар че той мълча по време на дебатите, всички присъстващи знаеха предпочитанията му към по-гъвкава и леко въоръжена армия. Сега Кастила прочисти гърло и рече тихо, сякаш говори на себе си:

— Всеки тук изрази добри аргументи — ще трябва да се съобразим с тяхната логика. Каква е нашата нужда по същество? Да създадем бързо реагиращи сили, при това достатъчно мощни да се справят с всяка заплаха, включително и от Третия свят, конфликт или война. Да защитим нашите граждани и интереси в развиващите се страни. Не можем да си позволим повторение на случилото се в Сомалия. В същото време не можем да разчитаме, че някои държави ще останат пасивни, докато натрупваме масивни сили по границите им, както ни позволи Саддам Хюсеин по време на войната в залива.

Сега Кастила се обърна към Стантън и Броуз.

— В същото време генералите и господин Кот ни напомниха, че можем да се изправим и пред далеч по-значителни по мащаби конфликти, срещу най-силни противници с ядрено оръжие. Може да ни се наложи да се бием на огромни териториални пространства, където леките сили ще се окажат неадекватни.