Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Генералът вече се бе изкефил за сметка на Пан и началството и сега изведнъж стана сериозен.

— Естествено. И трябва да е китаец. Вътрешен човек, който говори английски или друг познат на Смит език. Да разполага с превозно средство, да е сръчен и находчив, да може да се оправя с лекота и в по-трудна обстановка. Особено сме озадачени, защото Смит ни е съвсем непознат като дейност и все пак разполага с помагач, респективно помагачи, в наша среда. Може да е дори и вербуван още преди години шпионин.

Ню неволно помисли за собствените си информатори. Без тях би бил сляп и глух, никога не би могъл да се оправи в сложната и византийска по същество атмосфера на китайската национална политика.

— Какъвто и да е случаят, сега вече трябва да задържим полковника и да го разпитаме. Нареди на майор Пан незабавно да действа в тази насока.

— Неговият отдел вече претърсва Шанхай.

— Намерят ли Смит, незабавно да ме уведомиш. Аз лично ще разговарям с него — нареди Ню намръщено и затвори, без да дочака отговор.

Край на удоволствието му в семейна среда, край и на интересната американска кинодрама.

Защо американците точно сега — в толкова деликатен момент — са изпратили свой агент тук и са му разрешили да действа, още повече когато самият той разбира, че е разкрит? Защо самите те ще рискуват подписването на договора?

Отпусна се на стола, облегна се и затвори очи. Използвайки техники на медитацията, освободи съзнанието си да се рее спокойно, безбрежно, самият той сякаш изпадна в безтегловно състояние. Това бе отдавнашно негово средство за максимална концентрация и продуктивност на ума и духа. Скоро се почувства лек, ефирен, без тяло, без ограничения на интелектуалните сили. Минаха минути. Час. Търпение бе нужно, Ню знаеше това прекрасно. И във внезапен полет на разума, в проблеснала като светкавица яснота той съзря отговора: това би могло да се случи, ако и в американското правителство има тайни сили или фракция, която се противопоставя на договора.

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Осезаемо напрежение тегнеше във въздуха в голямата конферентна зала до Овалния кабинет. Всичките места край дългата маса бяха заети, извънредно бяха поставени още столове покрай стените, където обичайно седят секретари, съветници и допълнителен помощен персонал в очакване на решенията, за да могат да консултират съответния шеф. Но това разширено заседание бе само подготвителен дискусионен форум, а темата бе повече от важна — отпускането на ежегодните мултимилиардни средства от бюджета за нови оръжия. Свикано бе по настояване на новия министър на отбраната Хенри Стантън, седнал отдясно на президента.

Среден на ръст, плешив и с неспокойни ръце, лесно избухлив, но и с харизма, Стантън излъчваше енергия и сила. Острите му черти бяха посмекчени с възрастта — бе вече на около 55 години, изглеждаше доброжелателен и на пресконференциите винаги сполучливо използваше това си оръжие. Сега обаче — далеч от медиите — бе повече от деловит и прям до грубост.

— Г-н президент, дами и господа — динамично редеше той думите си, — нека просто за миг да си представим нашите военни като алкохолици. Какво искам да кажа? Както всеки алкохолик, който иска да оцелее — така и нашата нация е длъжна да направи рязък поврат от миналото…

Единствената дама около масата бе бившият бригаден генерал Емили Пауъл-Хил, сегашна президентска съветничка по въпросите на националната сигурност. Тя се усмихваше, но седналите около нея военни командири мръщеха лица и свиваха устни. Алкохолици ли? Що за квалификация? Как се осмелява този…? Дори и президентът Кастила въпросително повдигна вежди.

Емили Пауъл-Хил се опита да успокои нараненото честолюбие на бившите си колеги.

— Господин министърът, разбира се, очаква от всички нас помощ, а и меродавна компетентна информация. Както от нас, така и от ресорните специалисти, а и от нашите съюзници.

— Г-н министърът — намеси се с още по-остър глас Стантън, — не очаква нищо . Той ви казва как стоят нещата. Живеем в абсолютно ново време, в абсолютно нов свят. И крайно време е да спрем да се подготвяме за миналогодишната война, образно казано!

— Заявленията и аналогиите на г-н министъра вероятно стоят добре във вестникарските заглавия, които той така много обича — язвително изръмжа адмирал Стивънс Броуз, шеф на Съвета на началник-щабовете, седнал точно срещу президента и Стантън. На бойното поле обаче кабинетните му мнения не струват и пукната пара.