Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Тя се замисли, в очите й заигра съмнение. Загледа се в лицето му изпитателно, понечи да каже нещо, отказа се. След малко сви рамене, наля си нова доза коняк почти до ръба на чашата и извърна глава.

— Горе — рече вдървено. — В сейфа е, в нашата спалня.

Повече не го погледна. Отпи от коняка и се взря в тавана с недоумение, сякаш там бяха написани отговорите на проблемите й, но тя не можеше да ги разчете.

Смит се поколеба. Игра ли му играе? Да не е капан? Ще се качи горе, а там…

Какво толкова? Трябваше да опита, така или иначе. Документът му е нужен. Логично е да е в сейф. Прекалено голям е залогът. Измъкна се от огромното помещение почти заднишком, като светкавично извъртя беретата към входа и фоайето отвън. Очакваше нещо да се случи, но къщата все така тъмнееше и немееше. Същинска гробница…

Затича по стълбата, стигна на горната площадка, тук сенките бяха съвсем гъсти, мракът — мастилен поради отсъствието на прозорци. Същинско мъртвило. А лъхаше на чистено, нямаше и помен от барутен дим или трупове. Единственият шум дойде отдолу — отново звънна чашата. Съпругата наливаше поредното питие.

Голямата спалня се оказа в края на коридора. Също огромна по размери, но обзаведена изцяло в китайски дух. Голямо легло с балдахин, заприлича му на антика от династията Мин, две по-малки странични кушетки, вероятно също Мин, гардеробен шкаф сигурно от времето на Цин, тоалетка, столове и десетина масички от различни други периоди. Дърворезбата им бе изящна, видимо автентична. Коприна, брокатени аплици — по стените и леглото. Паравани във всеки ъгъл.

Както и очакваше, сейфа намери зад окачена на стената картина с древна батална сцена вероятно от периода на династията Юан и Кубла Хан. Смит подреди инструментариума на една от масичките и грижливо разгледа секретната брава. Едва пипнал кръговата циферблатна шайба на вратата и тя сама се отвори. Хайде де! В същия миг в двора изрева мощен автомобилен двигател.

Смит се хвърли към прозореца, който гледаше към гаража, и успя да види святкащите стоп светлини на ягуара, който полетя по дългата алея към вратата. По дяволите!

Изскочи от спалнята и хукна по стълбите, като прескачаше по няколко наведнъж. Жената! Надникна в гостната, но там бяха само празната й чаша и бутилката. Тя ли му изигра този номер? Изобщо това тук капан ли е? Или тя го изпрати за зелен хайвер с онази сърцераздирателна измислица за насиленото самоубийство и диаболичните персони зад него?

Заслуша се, но вече беше тихо, никакъв автомобил не се виждаше.

Хукна като луд обратно по стълбите и влезе в друго помещение, този път от отсрещната страна на коридора. Оказа се детска стая. Отвори прозореца, огледа градината и дърветата пред далечната ограда. Никого не видя. И от улицата не долитаха шумове.

Възможно ли е да греши? Може би жената е отчаяна, полупияна… просто е избягала, за да се скрие на друго място, при близки хора. Може би ужасът я бе подгонил? Или е решила да се присъедини към съпруга си в смъртта? Боже мой!

Повече рискове не можеше да си позволи. Върна се в спалнята при сейфа, извади цялото му съдържание и го разхвърли върху едната кушетка. Намери скъпоценни камъни, писма, документи. Пари нямаше, нямаше я и декларацията. Гневно разтърси глава, разочарован и разтревожен. Отново и отново прерови писмата и документите, изруга тихо. Декларацията липсваше и край!

Но пък откри интересен документ: напечатано на пишеща машина писмо на френски на бланка с логото на белгийско акционерно дружество: „Донк & Лапиер“ , Антверпен и Хонконг, адресирано до Юй Юнфу и „Летящият дракон“. В него авторът уверяваше г-н Юнфу, че пратката ще пристигне в Шанхай на 24 август, напълно навреме спрямо отплаването на „Императрица майка“, и изразяваше задоволство и оптимизъм относно „съвместното начинание“. Бе подписано от Ян Донк, а под името бе посочен телефонен номер в Хонконг.

Находката донякъде го успокои: може би накрая бе намерил нещо важно. Прибра я в джоба, взе си инструментариума и излезе от стаята. Вече на първото стъпало на стълбището с периферното зрение долови сенки. Мярнаха се пред огрените от луната прозорци и от двете страни на парадния вход. Замря на място, наострил уши, а кръвта в слепоочията му силно затупа. Някой с леки, бързи стъпки притича отвън.

Усети прилива на адреналин и хукна обратно към голямата спалня, за да погледне през прозорците към градината отзад. Хора не видя, а наблизо високи дървета нямаше. Налагаше се да скача.