Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Продължи да оглежда притихналото имение. Големият дом тъмнееше, не се забелязваше движение, не се усещаше присъствието на охранители и пазачи. Това го изненада. Вярно бе, че комунистическото правителство не би позволило ултрамодерни системи за сигурност и охрана да влязат в частна употреба, за да не пречи на собствената си полиция, но затова пък в Китай работна сила имаше в изобилие, и то евтина.

— Е, Анди, влизам. Чакаш ме два часа, не се ли върна, спасявай се. За всеки случай дай ми костюма.

Китаецът му подаде сгънатите в неголям вързоп дрехи, притегнати с колана, и запита:

— Ами ако някой дойде, преди да са минали двата часа?

— Изчезваш максимално бързо, опитваш да се измъкнеш, без да те забележат. Скриваш колата някъде и се връщаш пеша, маскираш се тук някъде. Но не чакай повече от два часа. Не се ли върна, може би никога няма и да се върна. Тогава уведоми твоята връзка и му предай каквото ти разказах и за „Летящият дракон“, и за Юй Юнфу.

— Хей, за Бога, не се опитвай да ме плашиш, сякаш и без това не съм наплашен. Във всеки случай връзката ми е тя — жена.

— Добре де, тогава кажи й на нея.

Анди преглътна и кимна с глава. Смит се измъкна от колата, прибра вързопа в раницата с инструментите и я нахлузи на гръб. Облечен в същите черни работни дрехи, безшумно закрачи към оградата. Далечният шум на движещи се превозни средства за пореден път му напомни, че се намира в изолирана част на града.

Тръгна по улицата покрай оградата, докато стигна дърво с ниско надвиснали клони. Градските кметства не биха позволили никому да сече или подрязва дървета и растения на обществена територия за собствени цели, дори и в името на сигурността на жилището си. Това в Китай бе желязно правило. Използва клоните, за да се покачи на оградата. Там притихна, дълго се оглежда и ослушва. Ухаеше на жасмин, отвътре дърветата и храстите бяха така нагъсто, сякаш се намираше на ръба на гора. Спусна се леко и стъпи на килим изсъхнали листа, те зашумяха под стъпките му. Застина на място, отново се заслуша.

Мина време, не долови никакви признаци за охрана. Това не му хареса. Човек като Юй, с неговите пари, амбиции и суета, не би оставил нещата току-така. За него би било нормално тук да има цяла рота охранители.

Прекоси парка бавно и внимателно, излезе в градина, чийто вид бе не по-малко поразяващ и от самия дом. Бе британски тип от деветнайсети век с тесни, виещи се около красиво подредени розови храсти и цветни лехи пътеки, също така изящно подрязани в различни форми екзотични дръвчета, редици пейки и остъклени беседки с причудливи конструкции, дори и поляни за крикет и боулинг. И навсякъде миришеше на прясно окосена трева. Смит си представи носталгично настроен британски чаен магнат, намиращ истинска утеха в подобна градина.

Беше открита в по-голямата си част, но оформените в различни фигури дръвчета осигуряваха отлично прикритие. Придвижваше се бързо между тях, сливайки се със сенките. Направи обход на главната къща, стигна до шестместен гараж. Тук имаше само две коли: голям черен мерцедес и сребрист ягуар модел Екс Джей Ар. Оттук светлини в къщата не се виждаха.

Заобиколи отново, озова се от предната й страна. Потъналата отчасти в сянка врата бе украсена със сложна дърворезба. На нея висеше огромен месингов пръстен с посребрено от случаен лунен лъч чукало. Загледа се в типичния параден вход. Той бе издаден напред и това улесняваше задачата. Но именно по същата причина вратата би трябвало да бъде огряна от лунната светлина, а не да е в частична сянка. Откъде идваше тази сянка и каква по дяволите бе тя? Може би зрителна измама? Приближи още малко и усети причината — луната разкривяваше перспективата и усещането за дълбочина на обекта се изместваше, подавайки на окото фалшива информация.

Отговорът бе прост: вратата е полуоткрехната, а онова, което прилича на сянка, е тъмнеещият интериор. Капан ли е това? Хм… Може би тук го причакват? Смяташе, че е взел нужните предпазни мерки, сигурен бе, че след джетата не вървеше никой. Възможно ли е в тази богаташка резиденция да няма никой? И още по-интересно — да не би да е изпуснал нещо ключово? Или някое достатъчно важно действащо лице?

Извади беретата, тръгна по обратния път към гаража, отново се върна на парадния вход. Движеше се тихо, с наострени уши.

Нищо. Пълно мълчание, гробовна тишина. Насочил пистолета с две ръце, Смит побутна вратата с върха на маратонката. Изглежда, пантите бяха добре смазани, защото тя се отвори безшумно. Къде е прислугата, би трябвало да се намира някъде тук? Побутна още веднъж — вратата се отвори докрай. Отзад се показа широко преддверие с лъскава ламперия от пода до тавана, осветено единствено от проникващата през вратата и прозорците белезникава лунна светлина. Навътре и нагоре водеше елегантна извита стълба.