Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Фен ще ликвидира американеца!

— Да, но цялата работа ще стигне до ушите на Политбюро и ще има разследване. И ти ще бъдеш разследван.

Юй Юнфу примря.

— Нищо няма да могат да научат, защото…

— Напротив, всичко ще излезе наяве. Ти не си човек твърд, дето умее да се бори — сега тонът на тъста внезапно се смекчи. — За съжаление, така си е. Всичко ще си изпееш и дори да останеш жив, ще бъдеш просто свършен, разсипан завинаги. А това означава край и за всички нас. Всички, свързани със семейството на Юй. И с това на Ли…

— Не! — опита се да протестира Юй, но целият трепереше, стомахът му се сви на топка, въздух не му стигаше. — Ще се махна, ще напусна…

Ли махна с ръка.

— Проблемът е вече решен.

— Но…

— Въпросът единствено е в това как точно да се процедира. Изборът е твой. Затвор ли ще предпочетеш, опозоряване или гибел за семейството? Най-страшното е опасността да загубим благоволението на Вей Гаофан. Това ли искаш? Без Вей аз пропадам. С мен ще си отиде и твоята съпруга и моя дъщеря. Ами децата ти? Те остават без бъдеще, разбери това! Ами моите синове? Цялото семейство загива.

— Да, но… — Юй силно трепереше.

— Да — но ти си прав. Няма нужда да се стига дотам. Поемаш си отговорността, както се полага на почтен човек — избираш пътя на честта. Така оневиняваш другите. Без теб няма следи, няма факти, няма въпроси относно начина, по който достойно си приел смъртта. Нищо няма да сочи към мен или към Вей Гаофан. Аз си запазвам поста, защото няма да загубя благоволението на Вей. Съпругата и децата ти ще имат осигурено бъдеще.

Юй Юнфу отвори уста да възрази, но не можа да каже и дума. Страхът го бе парализирал, но вече си представяше самоубийството.

Джетата се движеше на запад от бизнес центъра на Шанхай, в района отвъд околовръстното шосе. Анди намали скоростта и влезе в странична улица с красиви дървета и големи, високи огради. Тук осветление нямаше, почти нищо не помръдваше под лъчите на синкавата луна.

Смит погледна ръчния си часовник. Девет часа. Преди малко бе оставил съобщение на телефонния секретар на доктор Лян — чувствал се недобре, щял да си остане в стаята, да се лекува. Извиняваше се за невъзможността да присъства на вечерята в негова чест… но толкова за тази вечер.

Сега имаше далеч по-важна задача. Ослуша се внимателно — нищо не се чуваше, освен далечния трафик на околовръстното. Но нещо го смущаваше, тук не всичко бе съвсем наред… Огледа се замислен и се опита да анализира вътрешното си безпокойство. Реши, че вината е в самия него — прекалено дълго бе живял в различни етноусловия. Тук бе Азия, не Америка — липсваха колите и алеите пред къщите. За сметка на това имаше високи преградни стени. Такава ще да е причината.

— Адресът е същият — прошепна Анди и посочи грамадните каменни огради.

Това бе домът на Юй Юнфу, но номер нямаше, затова пък заемаше цялата лява страна на улицата.

— Откъде знаеш? — усъмни се Смит.

— В Шанхай просто ги усещаш тези неща — засмя се Анди.

Смит изсумтя. Теренът не бе малък, висока, солидна ограда вървеше по продължение на улицата между две доста отдалечени успоредни пресечки. Портите от масивна стомана, решетести, през тях неясно се виждаше комплекс от множество постройки нейде в дълбочината на парк градина. Смит реши, че разпознава стила и идеята — къщата с всичките останали сателитни постройки не приличаше на нищо друго, което бе виждал досега в огромния азиатски град; бе сякаш пренесена от времето на някоя от имперските династии.

Извади нощния бинокъл и го насочи към отдалечените сгради. Сега се стресна, погрешно бе преценил архитектурния тип — онова там бе изцяло в британски стил, дори и за американски можеше да мине, само че датиращ някъде около 1900 година. Огромно, разпростряно на немалка площ, просторно имение. Всъщност на старокитайското време принадлежаха само високите огради.

Подаде бинокъл на Анди. И той — подобно на Смит — бе удивен.

— Знаеш ли, такива големи домове са си строяли опиумните босове през осемнайсети век. Подобни са и британските, американските и френските имения от концесионния период. Тези хора са създали търговските компании, построили старите квартали като Бунд и спечелили милиарди, заменяйки индийски опиум за китайски чай и коприна.

— Вероятно и Юй е искал да остави подобно впечатление — предположи Смит. — Като съдя по огромния му фирмен кабинет, по онова, което ми казваш ти, и сегашната гледка, сигурно се изживява като модерен тайпан.