Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Добре. Аз ще се погрижа. Ти ликвидирай американеца.

Настъпи мълчание, но Фен знаеше, че Вей не е свършил. След малко той се обади пак:

— Обясни ми как стана така, Фен? Искахме информацията да стигне до американците. Само тя. Не и доказателството.

— Не зная, господарю. Аз организирах изтичане на информация в посока Мондрагон. Но се получи нещо непредвидено. В момента не зная кой е крадецът, но скоро ще го открия.

— Действай — с това отсреща прекъснаха.

Фен остана в колата още малко. Прозорците в сградата потъмняха, сега светеше само в спалнята на Юй, но сенките ги нямаше. Усмихна се с онази типична само за него енигматична полугримаса и си представи съпругата — Куони. Харесваше му. Засмя се и сви рамене. Сетне изтри обаждането от телефонната памет.

Хонконг

До преди не много време последно британско късче от голям Китай и процъфтяваща икономически единица, Хонконг загуби доста от предишния си блясък, след като материкът си го възвърна през 1997 г. И докато Пекин мечтае да стане бъдеща столица на Азия, а Шанхай се възприема като източен аналог на Ню Йорк, то Хонконг желае единствено да си остане същият — свободно действащ, печелещ големи пари, възхитително забавен. С други думи, далеч от репутацията на който и да е друг модерен китайски център.

Погледнем ли от върха на небостъргача „Олтмън Груп“, ще видим океан от танцуващи, примигващи светлинки, разпрострени нашир и надлъж, безбрежни, едно страхотно доказателство за жизнеността на огромния град. Тази вечер там, на същия връх, в облицована с ламперия от тиково дърво трапезария към края си вървеше голям прием с вечеря. Ухаеше на най-разнообразни деликатеси, скъпи гозби, френски сосове. Радушно усмихнат, домакинът Макдърмид, основател, изпълнителен директор и председател на директорския борд на „Олтмън“, стана да изпрати двама от последните си гости — мъж и жена.

Среден на ръст, с най-обикновено лице, което едва ли ще запомните сред множество хора, Макдърмид минаваше шестдесетте, бе леко напълнял и винаги приятно ухилен.

— Бъдещето на световната търговия неизменно се върти днес около индустриализираните азиатски нации на тихоокеанския регион — говореше им той. — А главните им опори и колони, така да се каже, са САЩ и Китай, финансови близнаци и огромни пазари. Убеден съм, че Китай разбира това толкова добре, колкото и Съединените щати. И независимо от това дали приемат стремежите ви за относителна независимост, ще се наложи да живеят с тях още дълго време занапред.

И двамата родени в Хонконг китайци, гостите бяха сериозни играчи във финансовата общност. Сега кимаха в знак на съгласие, но отлично разбираха, че влиянието им е дребно и незначително, защото тежкият политически юмрук на Пекин постоянно виси над главите на всички по-едри бизнесмени в Специалната административна зона.

И все пак да ги кани и потупва по гърба човек от мащаба на Макдърмид, да ги пои и храни в подобна луксозна обстановка в своя пентхауз, както на английски се нарича суперлуксозният мансарден етаж на небостъргачи и други подобни високи сгради, това съвсем не бе малко. Както и да го погледне човек. Затова напълно заслужено подхранваше егото и надеждите им — „Олтмън Груп“ бе най-скъпият небостъргач на „Рипълс Бей Роуд“, конгломератът — един от най-могъщите. И докато любезно отговаряха на репликите на домакина, съпругът и съпругата поспираха да се възхищават на невероятната многомилионна гледка от върха му.

Някъде наблизо настойчиво иззвъня телефон тъкмо в мига когато китайският бизнесмен казваше:

— Драго ни е да чуем възгледите ви по въпроса и се надяваме да ги повторите и пред нашия титуляр. Подкрепата на САЩ е извънредно важен фактор в отношенията ни с Пекин.

— О, смятам, че в китайската столица отлично разбират…

Прекъсна го внезапно появилият се личен секретар и настойчиво зашепна нещо в ухото му. Макдърмид се извини на гостите, без да обяснява повече:

— Съжалявам, но ме търсят спешно… Благодаря ви, че уважихте поканата, беше прекрасна вечер, нали? Научих много от разговора с вас, забавлявах се чудесно. Надявам се, че скоро ще се видим пак и ще продължим обмена на мнения.

Жената рече:

— За нас би било огромно удоволствие. Само че следващия път ще бъдете наш гост. Мисля, че можем да ви обещаем интересна вечер, обаче не и толкова изящна храна. А виното ви е направо несравнимо.

— О, нищо особено — скромничеше Макдърмид, — обикновени американски продукти, вярно, виното е от специален производител, малка страна, знаете, но достойно за най-видни хора. Лорънс ще ви изпрати, моля още веднъж да ме извините. И пак благодаря за посещението.