Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Той е — рече Юй през рамо.

— Аз ще съм на горния етаж — тихо каза тя.

— Добре.

Да се отнасяш със съпругата си както с равен в Китай е симптом за слабост. Нищо че партията бе обявила мъже и жени за равностойни строители на новото общество. Сега физиономията на Юй се промени — наложи си равнодушна маска и спокойно седна зад голямото бюро. Отвън прислужницата отвори вратата, в коридора прозвучаха тежки, но добре отмерени спокойни стъпки.

На прага застана едър мъж с необичайно светла кожа и червеникава, напръскана с бели косми коса. Беше и висок, поне метър и деветдесет, и с мощни рамене, но не изглеждаше дебел, нито тромав — стотина килограма здрава, мускулеста плът. Изглеждаше като великан пред Юй, който вече се мръщеше.

— Носиш ли я? — гласът бе възгруб, директорът смяташе, че така подобава на работодател с голяма тежест.

Фен Дун се усмихна. Усмивката бе лека, като нарисувана на лицето на дървена кукла. Пресече кабинета и меко, най-вече изцяло безшумно седна на кожено кресло.

— Нося я… шефе.

Юй не съумя да потисне въздишката на облекчение. Сетне протегна ръка и заповяда с предишния си груб глас:

— Дай я тук!

Фен протегна ръка и му подаде плик. Юй незабавно бръкна в него и трескаво се взря в документа. Ръцете му ситно трепереха.

— Истинската е… — увери го Фен.

Светлокафявите му очи лесно променяха оттенъка си, ставаха почти безцветни, създавайки впечатление за празнота. Сега обаче потъмняха и се впиха в лицето на човека зад бюрото. Тежък поглед, вторачен, малцина биха устояли дълго на него.

Юй не бе такъв човек и бързо извърна очи. Изправи се и с омекнал глас рече:

— Ще я заключа в сейфа горе. Добра работа, Фен. Ще има награда за теб.

Фен също се изправи. Бивш военен, офицер от кариерата, вече надхвърлящ четирийсетте, бе започнал като „наблюдател“ във виетнамската война и безкрайните конфронтации с бившия Съветски съюз. Но се отказа от тази служба, когато си даде сметка, че има много повече пари в професията на наемник било в бъдещите армии, било в други институции на неспокойните централноазиатски републики, особено след разпада на СССР. Имаше се за добър познавач на човешкия характер, психология и по-особени ситуации и съвсем не бе дълбоко впечатлен от качествата на Юй Юнфу.

На излизане Фен ужким между другото подметна:

— По-добре я изгорете. Така никой вече няма да може да я открадне. Нещата не са приключили, ама хич.

Юй подскочи, сякаш някой го шибна с камшик.

— Какво значи пък това?

— Може би трябва да разкажа какво се случи в Тайван?

Стоеше на прага, с единия крак извън помещението и приличаше на готвещ се да побегне измамник. Или поне на Юй така му се стори.

— Разкажи тогава.

— Убихме американския агент и си взехме декларацията…

Юй се разтрепери. Какво искаше да каже този тип? Значи има нещо недовършено…

— Това го зная! Какъв е проблемът?

— … вижте, Мондрагон не бе сам. Там с него имаше и друг човек. Добре обучен, умен, точен. За мен е почти сигурно, че той е също американски агент от шпионажа — вероятно куриерът, който би трябвало да отнесе информацията във Вашингттон, докато Мондрагон се завърне на работата си под прикритие в Шанхай. Срещата на плажа е била за предаване на пратката. Няма друго логично обяснение за присъствието на втория човек, още повече, че бе достатъчно печен да ни се изплъзне.

Юй с мъка потисна паниката. В края на краищата нещата не са чак толкова лоши… нали американците са се издънили и декларацията си е отново у него?

— Но се е провалил, документът е тук. Какво…

— Същият човек е сега в Шанхай — рече Фен, наблюдавайки каква ще бъде реакцията на шефа. — Едва ли е тук на почивка.

Жлъчка се надигна в устата на Юй.

— Тук ли? Че как е възможно това? Ти си му позволил да те проследи чак до тук? Как е възможно да си такъв глупак ?!

Гласът му се извиси в истерични нотки и той се усети, затова мигом затвори уста.

— Не ни е проследявал. Просто не би му било възможно. Изглежда, Мондрагон му е подал допълнителна информация или пък я е намерил у него след смъртта му. Това е единствената възможност да се е добрал до някаква следа в посока Шанхай.

Юй се опита отново да поеме ролята на шеф.

— А как е влязъл в страната?

— Ето това е въпросът, нали? Оказва се, че е известен микробиолог и лекар, още и военен. Полковник Джон Смит, учен изследовател от армейски институт, работи в областта на биомедицината. Онова, което не знаем за него, е къде точно работи още — тоест коя американска разузнавателна организация му плаща също . Ако изобщо е американска. Така или иначе той бе на среща с Мондрагон на плажа. Сетне е намерил начин да се покани в Китай.