Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

На първо място обаче трябва да защити договора за човешките права със САЩ. Той е особено важен за плановете му относно новия, демократичен и социално осъзнат Китай.

Тази вечер вървеше извънредна среща на деветчленния Постоянен комитет в Чжуннанхай. И изпод притворени клепачи Бухала внимателно изучаваше лицата на осемте колеги, подредени покрай древната имперска маса в пищната заседателна зала. Кой е най-опасният от тях? В партията, следователно и в правителството, слухът не е просто слух — той е опипване на почвата и анонс за подкрепа. Което означава, че някой или някои от по-възрастните мъже със сериозните лица или от усмихнатите по-млади колеги преоценява, респективно преоценяват позициите си по договора с американците дори и в мига, когато Ню се кани да докладва именно по него.

Огледа ги отново. Едва ли е лидерът — достолепният генерален секретар, почти ослепял зад дебелите стъкла на очилата с множеството диоптри. Не той се е заел да разпространява слуха, реши Ню. При това защо му е — никой няма да се осмели да му се противопостави открито. Не и тази година. Негова сянка винаги е първият му помощник, ученик и последовател от старите дни — онзи с лицето на екзекутор. Но е и прекалено стар, че да се стреми към секретарското място. Не, и той няма причина да се противопоставя на договора.

По-вероятни кандидати бяха четиримата по-млади колеги с вечно усмихнатите лица. Всеки от тях събираше привърженици за политическа подкрепа, но в същото време те бяха модерно мислещи хора, убедени в ползата от добри отношения със Запада. Още повече знаеха, че сегашният американски президент е главен двигател на договора — трудно би било човек да ги види в противостояща позиция.

По силата на тази логика оставаха две възможности — едната бе Шъ Цзинню с пълното, ухилено лице на търгаш. Другата — плешивият, смръщен Вей Гаофан с присвитите очи. Още като млад офицер бе служил при прословутия комунистически военачалник Чу Тех през трийсетте години на миналия век и оттогава не бе помръднал ни на йота от вижданията си за света и живота.

Кимна си доволно, без да променя сънливо усмихнатата си физиономия. Един от тях е, най-вероятно вторият. Или и двамата. Хардлайнери от старата гвардия, рицари на ретроградното, боящи се от призрака на новото. Ще се борят за запазване на властта си докрай.

— Цзянсин, няма ли да вземеш отношение по доклада на Шъ Цзинню? — усмихна се генералният секретар, с което даваше да се разбере: зная, че не спиш, Бухале.

— Нямам какво да кажа — отвърна Бухала.

— Тогава може би имаш да докладваш по въпроси на сигурността?

— Да, днес възникна проблем — заяви Ню. — Оказа се, че доктор Лян, директорът на Шанхайския биомедицински изследователски институт е поканил уважаван американски микробиолог — полковник на име Джон Смит — да гостува в института и да говори пред колегиума. Той…

Вей Гаофан веднага го прекъсна.

— Откога американските учени носят военни чинове? Ето ви още едно доказателство за мракобесието на американския империализъм и военолюб…

— Полковникът — рязко го пресече Ню — е още и лекар и работи в Института за медицински изследвания в областта на инфекциозните болести към армията на САЩ (АИМИИБ), световноизвестна инсталация четвърто равнище, сходна с нашите биомедицински в Пекин и Шанхай.

Генералният секретар благосклонно кимна към Бухала и практически го подкрепи:

— Помня доктор Лян от съвместната ни работа в Шанхай. Напълно можем да се доверим на преценката му да кани учени за обмен на опит.

— Всъщност — продължи Ню — Лян има някои резерви относно американеца.

Тук Бухала накратко разказа за разговора си с генерал Чу Куайжун.

— Склонен съм да се съглася с първоначалните преценки на майор Пан по въпроса — продължи той. — Струва ми се, че понякога доктор Лян отдава прекалено голямо значение на дребни неща и прибързва в заключенията си. Плаши се от сянката си, както в случая се е изразил Пан.

— Ти, Ню, прекалено лековато гледаш на вероятността американецът да си е истински шпионин — ухапа го Шъ Цзинню и бързо огледа лицата на колегите, за да види как се възприема критиката му.

— Ключовата дума тук наистина е „вероятен“ — студено продължи Бухала, без да обръща внимание на намесата. — Смятам, че не бива да имаме крайна вяра в „усета“ на майор Пан, както сляпо му се доверява шефът на Дирекцията за обществена безопасност. Тяхната работа си е тяхна, нашата — наша. Те могат да се плашат от сенки, ние — не.