Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Охо, цар съм на тия работи, мога да помогна — като котка съм.

— Може би следващия път.

Лицето на Анди помръкна.

— Не обичам да чакам.

— Гледай да се научиш — засмя се Смит.

Махна с ръка и се отдалечи. Вече харесваше този младеж.

Улиците бяха пълни с хора както винаги, глъчката — доста силна. Провери на няколко пъти, реши, че никой не го следи, но знаеше, че не бива да рискува. Смеси се с плътната тълпа и се остави да го води насоченият към Бунд човешки поток. Плавно се измъкна от множеството чак когато стигна хотела.

Два часа по-късно вече се смрачаваше, но Шанхай бе потънал в пурпурно зарево, ласкавата вечерна атмосфера — типично азиатска по дух — смекчаваше суровостта на смръщените небеса. Анди спря на цяла пресечка разстояние от сградата на „Летящия дракон“, Смит слезе. Центровете на нощния живот и атрактивните заведения бяха по-далеч в западна посока — в Стария град, около бившата Френска концесия и реката. Сега улицата бе пуста и изглеждаше по-различна, отколкото през деня.

Анди бе постигнал определен успех: Чжао Янцзъ се бе оказал касиер на „Летящия дракон“ — компанията, която се намираше в небостъргача почти срещу второто кафене на „Старбъкс“. Мястото за срещи звучеше логично — човек, който продава деликатни тайни за много пари в работно време и желае да бъде стопроцентово дискретен, би избрал именно кафене или нещо съвсем сходно, където може да се отбие за кратко време, без да събужда подозрения къде ходи и с кого се среща. И ако въпросният Чжао бе такъв човек, едва ли имаше по-подходящ терен от популярно заведение като „Старбъкс“.

Развият ли се добре нещата, Смит ще успее да се върне точно навреме за вечерята с доктор Лян в девет часа. Ако играта загрубее… е, за това щеше да мисли по-късно и на място.

Джетата се отдалечи, а Смит бавно закрачи към сградата, като внимателно и незабележимо оглеждаше малцината хора по улицата. Проверяваше всичко и всички, бе облякъл черно яке и черен пуловер, черни джинси, обул гъвкави и леки маратонки със специално правени подметки, а на гърба му висеше малка черна раничка. Погледна нагоре — небостъргачът искреше с десетки светлини и реклами, все пак скромен принос в пищния шанхайски нощен блясък. Кафенето отсреща бе все още отворено, по масичките седяха късни посетители. Гледката му напомни за картина от Едуард Хопър 3 3 Американски художник реалист (1882–1967 г.). — Бел. прев. . Във въздуха се носеше типичният за всеки голям град тънък дъх на дизелово гориво, в нашия случай примесен с ухание на азиатски подправки и чесън.

През силно остъклената фасада на фоайето се виждаше един-единствен пазач в униформа, полузадрямал зад бюрото си вляво от двойните врати. Имаше шанс Смит да се промъкне, но не бе нужно да поема и най-малкия риск. Модерните сгради си приличат в много отношения и освен главния вход предлагат още възможности за влизане — на обучения за това човек, разбира се.

Слезе по слабия наклон на рампата към подземния гараж встрани. Както можеше да се очаква, вратите му бяха затворени. Но на няколко метра от тях бе един от задължителните противопожарни изходи — точно онова, което търсеше. Опита бравата, беше заключена отвътре. Напълно естествено. Извади инструментариума — маскиран като хирургически бляскав набор шперцове, игли и всичко нужно на един експерт взломаджия. Отвори на четвъртия опит.

Вмъкна се вътре, тихичко затвори след себе си, и наострил уши, прибра инструментите на място. Стълбището, стръмно и потънало в мрак, бе гробовно тихо. Изчака две минути и започна изкачването. Меките каучукови подметки не вдигаха никакъв шум. „Летящият дракон“ бе на осмия етаж. На два пъти по пътя нагоре замръзваше на място, защото чуваше шумове и стъпки на етажите.

Броеше площадките, но все пак за вертикалната топография на сградата съдеше и по вътрешни характеристики. На осмия етаж спря, извади стетоскоп от раницата и прослуша вратата. След като реши, че отвъд не се долавя движение, отвори и пристъпи на постлания със зелен килим под. Намираше се на просторна площадка с бели стени, декорирани с много хром, стъкло и велурени аплици.

Отляво започваше широк коридор, също така белостенен, пресечен от друг, перпендикулярен, в двете посоки. Тук вече имаше множество двойни врати, някои чисто стъклени, други дървени. Тези на „Летящият дракон“ се оказаха третите поред — стъклени. Смит надникна през тях, обходи коридорите на няколко пъти с отегчено изражение, огледа терена, движеше се бавно, върна се отново на същото място. Първото помещение бе чакалня, там осветлението бе загасено, отзад се виждаше осветен продълговат офис с бюра откъм прозорците, а на съседните две стени имаше множество солидни дървени врати. На третото минаване небрежно опита вратите. Оказаха се отключени. Вмъкна се вътре ужким случайно и с безшумни стъпки се запъти направо към най-отдалечената врата. Смътно вътрешно предчувствие му нашепваше да внимава. На вратата висеше двоен надпис — на английски и китайски: ЮЙ ЮНФУ — ПРЕЗИДЕНТ И ДИРЕКТОР. Вътре, изглежда, бе тъмно.