Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Два часа по-късно Анди свали Смит пред второто кафене на „Старбъкс“, сам той тръгна да паркира. Намираха се на „Фисин Дун“, доста натоварена артерия недалеч от реката в района Наншъ — т.нар. шанхайски Стар град.

Първото кафене, на площада „Липо“ край „Хуайхай Чжун“, се оказа пълно с китайци и чуждестранни туристи. Смит обиколи съседните улички, спира се пред десетки магазинчета и къщи, с помощта на Анди четеше надписите по стени и врати, но не съумя да намери връзка с името на салфетката, нито възможна асоциация с „Императрица майка“. Всъщност вероятностите да открие нещо конкретно не бяха големи и той отлично го знаеше. Действаше повече по интуиция и на късмет. В неговия занаят това понякога даваше резултати.

Във второто кафене имаше по-малко хора, при това само местни. Повечето бяха с костюми, имаха вид на излезли да ползват почивката си чиновници. Смит поръча двойно кафе с мляко и се настани на масичка до предния прозорец. Районът бе в деловата част на града, тук жилища нямаше, повечето сгради бяха стари, пет-шест етажни — от колониалния период, тук-там изпъкваха високи модерни здания, още по-рядко — блестящи със стоманените си остъклени конструкции небостъргачи. Един от видимо най-новите бе на отсрещната страна на улицата. Вниманието на Смит привлякоха множеството месингови табели с фирмените имена на входа.

— Да си взема чашка мока или ще потегляме? — запита Анди, когато се върна.

— Вземи за навън — рече Смит и му подаде пари. — И давай най-напред да надникнем отсреща.

Понесли кафето в стиропорни чаши, двамата пресякоха улицата, ловко провирайки се между десетки велосипедисти, коли и рейсове. Подгониха ги гневни клаксони, наложи се да потичат и да се поизпотят. Повечето табели бяха на китайски, намираха се и на английски.

Анди четеше и превеждаше онова, което Смит не разбираше.

— Стой! — замисли се Смит някъде на десетата табела. — Я прочети отново.

— Компания „Летящият дракон — Международни превози“ — прочете китаецът. — В Китай драконът е небесен символ, знаеш ли?

— Така ли? Добре.

— Следователно още и императорски.

— Тях, вашите императори, не ги ли свалиха отдавна — пошегува се Смит. — Давай нататък.

Оказа се, че единствената компания за превози, същевременно и корабна агенция, е „Летящият дракон“. Допивайки кафетата, двамата продължиха да оглеждат табелите с имената. Намериха още само четири фирми с отношение към глобалния транспорт. На ъгъла на поредната пряка попаднаха на уличен продавач: предлагаше омлет със зелен лук и лютив сос. Този път Анди почерпи. Похапнаха с удоволствие, сетне Смит реши да посетят последното, трето кафене.

Беше в търговския център на нов квартал недалеч от летище Хунцяо на едноименна улица. Тук транспортни фирми не откриха и Смит нареди на Анди да кара обратно към хотела.

— Значи остават пет възможности — рече той замислено по пътя. — И всичките са около второто кафене. Изглежда ми най-вероятно Мондрагон да се е срещал със свои информатори там някъде. Работиш ли с компютри?

— Хайде сега, човече, краставици на краставичаря…

— Добре, добре — ще пуснеш и петте фирми на търсачка заедно с името Чжао Янцзъ.

— Готово, шефе, само да се докопаме до компютър с интернет.

Приближаваха хотела, когато Смит запита:

— Има ли начин да влезем от друго място — без да се смятат служебният и главният вход?

— Май че да. На следващия ъгъл, при перпендикулярната пресечка, мисля, че видях друг изход.

— Давай натам.

Анди подкара в нужната посока, а Смит критично го огледа от глава до пети.

— С теб сме почти един ръст, панталоните ти са достатъчно дълги, а якето и без това ти е доста голямо. С маовската шапка, нахлупена над очите, и с твоите дрехи почти мога да мина за шанхаец, а на теб сакото ми ще ти е голямо, но пък ще го носиш заметнато през рамо.

Приближавайки хотела, спряха на закътано място, там си размениха дрехите. Коженото яке великолепно пасна на Смит, панталоните бяха с около 2 см къси, но си каза, че може да го преживее. Нахлупи шапката ниско, излезе от джетата и се наведе към прозореца:

— Направи справките в интернет, похапни и след два часа ме чакай тук.

Анди се развесели.

— Ще ходим по нощни заведения, нали? Няма ли да е малко раничко, а, шефе?

— Ти никъде няма да ходиш. Ще си стоиш в колата. Аз ще се упражнявам във влизане с взлом на разни места, но сам. Къде и на колко, ще зависи от резултатите на интернетските справки.