Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

В по-късно време го кръстиха Бухала, а този впечатляващ прякор се разчу сред партийните редици и му създаде страховита репутация. На мъдър политик и отличен, безжалостен към враговете тактик.

В настоящия момент Бухала разсъждаваше върху обезпокоителния слух, че някои колеги от Постоянния комитет имали резерви относно договора за защита на човешките права със САЩ, за чието подписване бе работил и той самият. Още сутринта бе започнал деликатни сондажи с цел проверка кои са саботьорите.

Странно, че досега не бе получил никакво предупреждение за това тъй сериозно разногласие. То само по себе си бе тревожно, защото говореше за наличието на организирана опозиция, изчакваща удобен момент да провали договора. Всъщност днес, когато Китай упорито си търси място в капиталистическия свят, никак не е далеч от ума, че някои хардлайнери ще се опитват да спират влизането в сила на подобен документ. Защото би нарушил интересите им.

Тихо почукване на вратата го изведе от унеса и той отвори очи. Щорите бяха плътно затворени, макар че навън — в прекрасните градини на Чжуннанхай — бе свеж и приятен слънчев ден. Но както вече стана ясно, Ню имаше особени предпочитания и приоритети. Ето, отново се почука и сега той разпозна „почерка“. Въпросният посетител винаги носеше неприятни новини.

— Влизай, генерале.

Вратата се отвори, в кабинета пристъпи генерал Чу Куайжун, армейски пенсионер, свали фуражката и седна. Бе едър, широкоплещест мъж, с огромен гръден кош и осеяно с белези лице, обветрено, набръчкано. Настани се в простия дървен стол, наведе се към бюрото на домакина, малките очички примигаха и се присвиха, а на светлината на настолната лампа бръснатият му череп лъсна като стоманен. В отрупаната с медали униформа приличаше на съветски маршал от Втората световна война след победата в Берлин. Единствено стиснатата между зъбите тънка пура разваляше това впечатление.

— Става дума за моя човек.

— Майор Пан ли? — тихо запита Ню, умело прикривайки нетърпението си.

— Същият. Майор Пан смята, че е възможно доктор Лян да се бои от сянката си, но не е стопроцентово сигурен.

Генерал Чу бе шеф на Дирекцията за обществена безопасност (ДОБ), един от подведомствените на Бухала органи. Майор Пан пък бе един от най-добрите му контраразузнавачи.

— Много е възможно доктор Смит да е нечист, изпросил си покана със задна, специфична цел. Най-вероятно научен шпионаж.

— И защо Пан мисли така?

— По две причини. Първо, в нашето досие за него тук има разни особености и неясноти. Къси, повече или по-малко необяснени отсъствия от лабораторията му в АИМИИБ. Оказа се, че е нещо повече от лекар или учен. Участвал е в програми за бойно и командно обучение, преминал е специална подготовка — все умения, дето никой чист учен не ги владее, че дори и да е от армейските институти в дадената си страна.

— А втората причина?

— Пан има особено „усещане“ относно него.

— Усет , а?

Генерал Чу пусна няколко кълба ароматен дим.

— Знаеш, че доста години вече ръководя дирекцията и досега множество т.нар. „усещания“ на Пан, може и усет да ги наречем, все са носили резултати. Има огромен опит, интуиция и най-често се оказва прав.

Ню отговаряше за много институции, но от тях най-малко харесваше ДОБ. Същински октопод с прекалено дълги пипала, зъбат и ноктест — огромна, могъща организация, равностойна на мафиотско тайно общество, но със значителни полицейски сили и разузнавателни пълномощия. Пипаше надалеч, и то здравата, безмилостно и светкавично. А по същност и характер Бухала бе строител, не и рушител. Затова като наблюдаващ дирекцията министър често му се случваше да се отвращава от решенията, които би трябвало да одобрява или лично да взима.

— Какво предлага майор Пан?

— Настоява да следи Смит отблизо с пълномощия лично да ръководи операцията. С право да го задържи и разпитва в случай, че стъпи накриво, дори и най-безобидно да е.

Бухала отново затвори очи.

— Напълно одобрявам наблюдението, но за разпит ще очаквам сериозни мотиви и конкретни улики, респективно доказателства. Намираме се в много деликатен момент, дори имаме късмет, че сегашното американско правителство е предразположено към сътрудничество и мир. Бихме постъпили глупаво, ако не се възползваме от тази атмосфера, доста рядка за двустранните отношения.

Чу пусна още няколко кълбета дим.

— Пан предполага, че има връзка между внезапното желание на Смит да посети Шанхай и изчезването на наш агент в същия град.