Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Смит отвори и влезе, използвайки осветлението отзад. Пресече кабинета, стигна до голямо бюро, там запали настолната лампа на малката й мощност. Тънката колонка жълтеникава светлина придаде на помещението призрачен вид, а бе и достатъчно слаба, за да не се вижда откъм улицата.

Върна се, за да затвори вратата, и сега внимателно огледа кабинета. Бе впечатлен. Не бе от легендарните ъглови помещения, които се падат на големите шефове, но бе направо исполинско по размери и това компенсираше всичко останало. Гледката бе също престижна, задъхващо панорамна — реката, кулите в Пудонг, историческият Бунд, североизточната част на Шанхай отвъд залива Сучжоу и обратно към реката, където завива на изток и се отправя към Яндзъ.

За Смит най-ценната мебел тук бе поставен вляво красив шкаф за документация с три чекмеджета. Още имаше тапицирани с бяла кожа канапе и кресла, стъклена масичка за сервиране на кафе, стенна библиотека с подвързани в кожа томове, оригинални картини на Джаспър Джоунс и Анди Уорхол, панорамна снимка на британски Шанхай от началото на XIX век. Бюрото бе махагоново и макар и огромно, в този офис почти се губеше. Атмосферата говореше само за едно: г-н Юй Юнфу — президент и директор, го даваше повече от баровски в нов Китай, при това не криеше факта, а го изтъкваше.

Смит пристъпи към шкафа. Беше заключен, но го отключи без особени затруднения и започна с най-горното чекмедже. В него по азбучен ред на предметните заглавия бяха подредени папки с надписи и на английски, и на китайски. Със затаен дъх трескаво ги прерови, бързайки към буквата „и“, и дълбоко въздъхна, когато наистина стигна до надписа „Императрица майка“.

Отвори я веднага, още върху шкафа, заредиха се само безполезни стари документи и няколко декларации, но видимо за товарите на предишни рейсове. Въздържайки се от гневливи действия и пиперливи ругатни, без да усети, че отново затаява дъх, Смит продължи и усилията му бяха възнаградени. Последният документ се оказа търсената митническа декларация. Зачете се и възбудата му бързо спадна: датите бяха истинските, крайните пристанища също — Шанхай и Басра. Не и товарът — радиоапарати, видеокасетофони, компактдиск плейъри, черен чай, коприна и други безобидни стоки. Това тук бе копие на официалната декларация — вятър и мъгла, както се бе изразил Мондрагон.

Сега се ядоса и отново зарови в шкафа, но не намери нищо повече, свързано с „Императрица майка“. О, не, няма да се откаже толкова лесно. Тук някъде трябва да има и сейф. Отново огледа огромното пространство с опитни очи и се запита — какъв е човекът, който е поръчал размерите и обзавеждането? Отговори си веднага: суетен, самолюбив, любител на очевадните неща.

Разбира се — на очевадните неща. Огледа стените пак. Хвана панорамната снимка на Шанхай и я свали — ето! Зад нея блесна вратичката на стенен сейф. Обикновен, без часова ключалка, без сериозна и модерна електроника. Ей сега ще го барне с инструм…

— Кой сте вие? — обади се глас с тежък английски акцент зад гърба му.

Смит се извърна бавно, тихо, без резки движения.

На прага стоеше нисък, възпълен китаец с очила без рамки. В стомаха му бе насочил зигзауер.

Пекин

Най-хубаво в Пекин е нощем. Тогава най-очевидно изпъква бавната социална трансформация: от тотално замърсяване на околната среда и безличен социалистически начин на живот към безоловен бензин и авангардни развлечения. Естествено, тези неща вървят с бляскавите нощни заведения под звездно небе, което преди не много време бе невидимо поради дебелите слоеве градски смог. Караокето и тържествената оркестрова музика вече не са на мода. Сега най-много се търсят дискотеките, нощните клубове, чуждият тип кръчми и ресторанти с музика на живо и добра храна. Пекин си е все още твърдо комунистически, само че капитализмът вече е направил първи пробиви с изкусителните си подходи и умения да се харесва. Огромният град бавно се отърсва от сивотата и се мъчи да се раздвижи във всички отношения.

Е, не е икономическият рай, който шумно рекламира Политбюро. Съвсем не. На практика обикновените граждани губят битката за оцеляване на съсловността — бавно ги изтикват от града, защото вече не могат да си позволят стандарта на живота и цените там. Сега по-силна е тъмната страна на новия ден.

Тези проблеми, разбира се, занимаваха единствено Бухала, не и другите членове на Постоянния комитет. Той внимателно бе изучавал опита на Елцин и провала му да спре алчните руски олигарси в опитите им да загробят до край едвам кретащата руска икономика. Китай има нужда от далеч по-грижливо премерен подход към обновлението, казваше си често Ню.