Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Да се покани ли казваш?

— В Тайван нашият известен учен доктор Лян Тяннин изразил подчертан интерес към срещи и обмен на опит с него. Смит обаче се отдръпнал. Сетне изведнъж взел ново решение и намекнал на Лян, че е готов незабавно да дойде в Шанхай и да изнесе лекция пред целия научен състав. А когато пристигнал, заявил, че е уморен, и поискал да остане в хотела да почине. Лян се изненадал, изразил някои съмнения. Естествено, информирал ДОБ, респективно Чжуннанхай. И оттам са наредили да го следят.

— Откъде знаеш всичко това?

— Ами нали затова ми плащате добре — да научавам разни неща.

Вярно бе това. Фен често му подаваше информация, каквато иначе не успяваше да си осигури посредством други канали. Затова бе и толкова нахакан и постоянно се налагаше да му се напомня кой е шефът тук.

— Плащам ти да си вършиш работата добре. И затова сега ми обясни защо този американец е още жив?

— Защото не е толкова лесен за убиване, при това го следят по нареждане от Чжуннанхай. И затова трябва да внимаваме.

Юй отново усети жлъчката в устата си.

— Хм, да, да, разбира се. Обаче трябва да бъде убит. И то бързо. Откри ли кой е дал декларацията на Мондрагон?

— Продал може би. Не още.

— Намери го. Сетне убий и него.

Фен се усмихна.

— Разбира се, шефе.

На слабата светлина в кабинета Смит забеляза, че човекът на прага премества очи върху все още отворената върху шкафа папка. Оттам погледът му се спря върху оголената врата на стенния сейф. С него леко се отмести и дулото на пистолета. Интересно, този тип не запита „Какво правите?“ или „Какво става тук?“ . Попита само: „Кой сте вие?“ Значи знае или се досеща защо Смит е в офиса на Юй Юнфу, президент и директор. Изведнъж реши да се пробва.

— Вие трябва да сте Чжао Янцзъ. Вие сте дали на Ейвъри Мондрагон истинската декларация, нали?

Дулото на зигзауера заподскача.

— Откъде…?

— Мондрагон ми каза. Само че го убиха, преди да ми я предаде.

— Тогава къде е тя сега?

— У тях.

Чжао хвана пистолета с двете ръце, но не успя да овладее тремора.

— Истината ли говорите?

— Ами как? Зная за Мондрагон, зная и вашето име, тук съм, защото сега и аз я търся.

Чжао примига, безпомощно отпусна ръката с пистолета и седна на пода, а след малко хвана глава с двете ръце.

— Загубен съм… мъртъв съм…

Смит притича, грабна оставения на пода зигзауер и го напъха в колана, а беретата премести в джоба на якето. Чжао бе отпуснал глава, открил дебелия си врат, сякаш вече очаква палача да го обезглави.

— Могат ли да свържат изчезването на декларацията с вас? — попита Смит.

— Може би не днес, не и утре… ама онзи Фен е магьосник в тези неща. Сякаш има рентгенови очи — унило отвърна човекът на пода.

— Кой е Фен?

— Фен Дун. Шеф на сигурността.

Смит смръщи лице, замисли се.

— Как изглежда?

Чжао го описа. Не бе трудно: едър мъж, червенокос, посребрен, привидно хладно спокоен, зловещ в смъртоносните си действия.

— Виждал съм го — обади се Смит.

Сега вече разполагаше и с име.

— Започнете отначало. И кажете причините. Защо я откраднахте?

Чжао се стресна, изведнъж забравил страха, разгневен, но и възмутен:

— Защото Юй Юнфу е свиня! Затова! Свиня — алчна и мръсна! Подла, да, подла! Заради него дадох декларацията на Мондрагон, да! Почитаемият и благороден дядо на приятеля ми Бей Жуйтян основа „Летящият дракон“ още докато тук бяха и англичаните, и американците. Ние бяхме компания почтена, уважавана… бяхме… ние…

Смит изслуша гневния монолог, изяснявайки си случая: съвсем не бе събитие, рядко за новата Народна република. „Летящият дракон“ била сравнително малка, консервативна по дух и действия фирма, предимно транспортирала товари по Яндзъ и по крайбрежието — главно до остров Хайнан. Бей Жуйтян бил президент, докато не се появил Юй Юнфу и къде със силови похвати, къде с партийни връзки и белгийско финансиране завладял компанията в типичен мафиотски стил. Самоназначил се за президент и за директор и с помощта на белгийските си приятели разширил дейността в международен мащаб. И непрекъснато рискувал, движейки се по ръба на китайските закони и международното право.

Гласът на Чжао затрептя още по-емоционално:

— Приятелят ми Жуйтян бе унищожен по вина на Юй. Затова дадох декларацията на Мондрагон — да изобличи Юй Юнфу и той да си получи съответното наказание! Нека и той да потъне в калта, нека!

След малко обаче се досети за реалностите и отново се завайка: