Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

Дядото, на име Ли Аожун, тупаше детето покровителствено по главицата и питаше:

— На колко годинки си, Пейхън?

— На седем без малко, уважаеми дядо — рече момченцето и побърза да погледне майка си. — Още един месец и ставам точно на седем.

Сетне гордо добави:

— Записаха ме в американското училище.

Дядото се изкиска.

— Харесва ти да ходиш на училище с децата на западняците, а?

— Татко казва, че така ще стана важен човек.

Ли хвърли кос поглед към зетя, който седеше вдървено на съседно кресло и въпреки очевидното напрежение в стаята се усмихваше на сина си.

— Татко ти е интелигентен човек, Пейхън.

Застанала права до вратата, съпругата на Юй Ли Куони се намеси:

— Татко, имаш и внучка.

— Вярно, дъще, вярно, имам. При това много красива — и като се засмя отново, нареди: — Я, момиченце, ела тук. Застани до брат си. Ха така. Я кажи сега — и ти ли ходиш в американското училище?

— Да, дядо. Само че съм два класа напред от брат ми.

Ли се направи на изненадан.

— Яяяя, само една година по-голяма, а два класа напред. Браво, приличаш на майка си. Тя поначало си беше по-умна от братята.

Ненужно засегнат, Юй Юнфу се обади остро:

— Пейхън вече познава числата и запаметява бързо.

— И той бизнесмен ще стане — одобрително рече дядото, като се направи, че не забелязва тона на зетя.

Погали лицата на децата внимателно, сякаш докосва деликатни цветя в още по-фини и скъпи вази.

— Ще напреднат в новия свят тези деца — рече той и изгледа зетя и дъщеря си. — Ама не им ли е вече време за сън, а? Хубаво, че ги задържахте да им се порадвам, но сега нека да си лягат.

— Татко, ти и без това не ни посещаваш кой знае колко често — с лек укор в гласа рече Куони.

— Стар човек съм, ама на, прекалено много работа имам — шанхайските дела ми отнемат всичкото време.

— Но така или иначе си тук тази вечер — опъна се Куони. — И то в такъв късен час.

Двамата — баща и дъщеря — кръстосаха погледи като мечове. Имаха еднакво остри характери, Куони бе жена твърда и смела.

— Децата са си деца — по туй време обаче мястото им е в леглото, дъще — настоя дядото.

Куони ги хвана за ръце и ги поведе към вратата, кимна и на Юй.

— Ние с Юй ще ги приспим и пак ще се върнем.

— Мъжът ти да остане — тежко рече дядото. — Имаме си тема за разговор. Само с него.

Този път заповедният тон бе категоричен.

Куони се поколеба. Сетне вирна глава и бавно изведе децата.

Двамата останаха сами в обширния кабинет. Тежкият викториански часовник до стената тиктакаше тихо. Мълчаха и се гледаха, така минаха няколко минути. Пръв заговори Юй, притеснено, почтително:

— Отдавна не сте идвали у нас, уважаеми тъсте. Липсваха ни мъдрите ви напътствия.

— На мъжа първата му отговорност е към семейството. Не е ли така, зетко? — рече Ли.

— Да, така е, както пише и в старите книги.

Ли премълча.

Юй чакаше. Дъртият имаше нещо наум. Може би нещо хубаво? Дали не е предложение за висок пост? Но първо иска да провери дали зетят е на нужната висота, иначе би излязло, че фаворизира собственото си семейство. Дай Боже така да е — повече главоболия не му бяха нужни. Проблемът с „Императрица майка“ и без това му изстискваше силите.

След малко Ли перифразира първата си мисъл:

— Един мъж не бива да компрометира семейството. Имаш жена и две деца.

— Така е, приемам ги за Божия благословия, те са ми истинската душа.

— Аз пък имам дъщеря и две внучета.

Какво става? Накъде бие този човек? Юй примига няколко пъти. Нищо не разбираше. Да не би да се е случило нещо, за което да не знае? Какво да отговори на тези думи сега? Устата му пресъхна, имаше чувството, че в помещението нещо се променя. Обзе го страх. Вече не смееше да гледа тъста в очите. Но усещаше върху себе си мразовития, безмилостен поглед на висшия служител от Специалната административна зона — Шанхай. Политик, пряко подчинен на невероятно могъщия Вей Гаофан, направо негова маша.

— Непоправима грешка си допуснал — безизразно продължи тъстът.

Юй вдигна очи за миг. Стори му се, че вижда ехидна, отровна и страшна змия, надвесила над него тлъста глава с увиснали бузи и гуши.

— Открадването на истинската декларация на онзи кораб създава огромна опасност. За всички нас.

Юй усети мраз по гърба, страхът му се превърна в ужас.

— Но грешката бе коригирана. Вреда не е нанесена. Декларацията е на безопасно място в сейфа ми. Няма опас…

— Американците знаят какво носи „Императрица майка“. И затова сега някакъв си американски шпионин и копой души из Шанхай, рови се тук и там. Няма начин да го ликвидираме, без да се зададат куп неприятни въпроси. Сгафил си жестоко, поставяйки ме в рискова ситуация. И още по-лошо — в същата ситуация си поставил и Вей Гаофан. Тайната вече не е тайна, респективно могат да я научат враговете на Гаофан в ЦК, Политбюро, дори и в самия Постоянен комитет.