Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Началството се разкара, но на вратата са оставили часови.

— Е, това не е толкова…

— Не е, но проверка на всеки час и особено извънредно положение са вече огромна пречка. Тази нощ няма да можем да излезем. Дори и да се измъкнем от лагера, ще ни настигнат… най-много няколко мили да минем.

Дейвид Тейър се отпусна на стола си отчаяно.

— Не… разбира се, че ще ни хванат.

Главата му клюмна, по тялото усети гърчове, лицето му се сви в злощастна гримаса.

— Е, има и добра новина — изглежда, не ни подозират, поне засега — рече Киавели. — И утре вероятно няма да ви местят. Извънредното положение спестява поне тази беля.

Тейър повдигна глава.

— Ще чакаме. Ще се надяваме. Това поне го умея. Докато… е, този път ми се вижда много по-трудно…

Махмут и Смит се промъкваха покрай оградата; а полазеше ли по нея дългият прожекторен лъч, залягаха, замираха неподвижно. Сетне тичаха силно приведени, от време на време лазеха като змии, после пък се движеха на четири крака. Водеше Ашгар, той знаеше къде трябва да отидат, той усещаше кога и къде трябва да внимават двойно повече. Изведнъж се спря и приклекна, Джон го настигна и се отпусна до него. Проследи погледа му — Махмут се взираше през редовете тел към недалечна ниска и квадратна постройка. В задната й част имаше двойна врата, но прозорци не се виждаха. Пред вратата й започваше широка пътека, по-скоро черен път като коловоз, стигаше до оградата и продължаваше навън чак до съседния път.

— Ето, оттам трябва да излязат — прошепна Ашгар.

— Каква е постройката?

— Столова с кухня. Ще ги чакаме тук с надежда, че няма да се налага да влизаме по-навътре. Двойните врати са към склада — там товарят и разтоварват хранителни продукти. Сега имаме едно преимущество — между тях и оградата има сляпа точка за часовите на кулите, не я виждат, но не е по-широка от три-четири метра.

— Може да свърши добра работа.

Залегнаха с решение да чакат тук, почти прилепени към оградата, впили очи в двойната врата. Времето сякаш спря, а нощта като че стана по-тъмна. Изведнъж до ушите им долетя шумът на вървящи в крак хора с тежки обуща. Тежък звук, застрашителен.

— Какво ли означава това? — запита Смит.

— Част от охраната се придвижва откъм блоковете към комендантската сграда и караулното. Или е имало тревога, или са правили внезапна проверка. Не ми харесва тази работа, Джон.

— Само да не са обявили извънредно положение!

— Скоро ще научим — мрачно прошепна Ашгар, взе камъче от земята и го запокити навътре, целейки се в нещо, което Джон така и не различи.

Камъчето падна, чу се специфичен звук, като че чукна върху чакъл. Джон се взираше в мрака, но нищо не помръдваше. В следващата секунда нещо го перна по бузата. Беше камъче, подобно на хвърленото от Махмут.

— Ето ти и отговора — поклати глава уйгурът. — Позна, обявено е извънредно положение. Ще се наложи да чакаме. Ако извадим късмет, може би след 24 часа нещата ще се нормализират. Единственото хубаво нещо е, че на разсъмване няма да местят Тейър. В същото време може и да не го отменят, а да продължи по-дълго, че дори и седмица.

— Боже, надявам се, че не — въздъхна Смит. — Заради всички нас, особено заради Тейър.

Неделя, 17 септември

Вашингтон, федерален окръг Колумбия

Чарлс Аурей влезе в Овалния кабинет почти на пръсти.

— Съжалявам, че отново ще ви безпокоя, г-н президент, но…

Късното следобедно слънце надничаше в леко затопленото помещение и сякаш милваше президентския врат. Кастила вдигна очи от ежедневната сводка.

— Кажи, Чарли?

— Шефката на разузнаването настоява да ви види.

Президентът свали очилата, разтърка върха на носа.

— Разбира се, доведи я.

Аурей се върна с жена на възраст около 60 години. Бе средна на ръст, понатежала телесно, с късо подстригана посивяла коса. Облечена в тъмно, едрата й гръд издуваше елегантното сако отпред, вървеше наперено и самоуверено. Изпащали си от въпросите й хора я сравняваха с лек танк — бърз, мощен, безмилостен.

— Сядай, Арлийн — покани я Кастила. — Винаги ми е драго да те видя. Е, казвай, какво ново?

Жената погледна към Аурей, заел обичайното си място — опрял гръб на стената вдясно зад президента.

— Не се безпокой, Арлийн. Чарли е в течение на всичко.

— Е, добре тогава — рече тя и прибра крака под стола, наведе очи, сякаш да се съсредоточи. — Моля ви първо вие да ми кажете онова, което не зная относно Джаспър Кот и Ралф Макдърмид? Какво е положението с тях? И кога желаете да оповестим онова, което знаем ние?