Робърт Лъдлъм - Аферата „Олтмън“

— Е, поне под тях може оръжие да се скрие.

Домът бе стар, дъсченият под — силно изтъркан, подпорните греди и мертеци — напукани. Мебелировката бе правена на ръка — и масите, и столовете, и шкафовете за дрехи. Вдясно се влизаше в сводеста стая с голямо легло, а до него на стойка стоеше леген с вода, кана и глинен черпак. Джон не забеляза други уйгури, поне не и на пръв поглед. Старият шофьор се настани край масата с дрехите.

— Къде мога да подремна? — попита Смит, чувствайки умората.

Знаеше, че е задължително да почине до следващата нощ, а цялото тяло го болеше, мускулите му бяха изтръпнали, раните по лицето пламтяха. Искаше му се да изтрие чернилката от него, да хапне и да полегне на каквото и да е, само да е на гръб.

— Тук има мазе — скривалище. И в хамбара имаме скрити помещения — зад яслите. Няма ли да похапнеш, преди да почиваш?

— С удоволствие. Малко храна, сетне сън.

Махмут го поведе към кухнята. Там около голяма маса вече четиринайсет души от бойците лакомо лапаха, а жените се въртяха около печката и готвеха, постоянно принасяйки блюда. Джон разпозна ухилените гримьорки от шанхайския лунтан. Щом зърнаха лицето му, и двете бурно се закикотиха. Джон сви рамене, отиде на мивката и с помощта на домашен сапун и хладка вода успя да свали чернилото.

Почувства се значително по-добре, седна на масата с другите. Размениха погледи, но никой не каза нищо. Седна и Ашгар, жените донесоха още храна.

Беше ориз с овнешко, накъсано на дребно, примесено с варени моркови, лук и фасул, в доста мазен сос. Същото, което за пръв път бе опитал в лунтана. Изгладнял от дългата и напрегната нощ, Джон похапна здравата, опита и от другите ястия — тестените кнедли с плътен пълнеж му се сториха повече от разкошни, хареса и овнешкия кебап — добре запечен, вътрешността му се топи в устата и няма онзи мирис, който отблъсква повечето европейци.

Ядеше лакомо, докато Ашгар само опитваше от блюдата, повече наблюдаваше хората си и мислеше. По едно време се разяде и той и в очите му се появи носталгия.

— Уйгурите са били номади и овчари векове наред, преди да се посветят на фермерство. За нас овнешкото е както рибата за японците, говеждото — за аржентинците и северноамериканците. Виж, англичаните ядат и говеждо, и овнешко, това им харесах в Англия. Винаги можеш да намериш прясно овнешко, а пък ако извадиш късмет да си купиш от подобрените породи, като саутдаун например, това са безрогите овце, дето ги отглеждат специално за месо… ааах — ето това се казва вкуснотия!

Джон попи соса от чинията с парче хляб и се облиза.

— Виж, Ашгар, не са много хората, които като теб харесват английската кухня.

— О, обичам я, старче, и само да знаеш как! Истинската английска храна — това е върхът. Пудинг с масчица, тестени топки, печено, плътни сосове, месото на някои органи и овнешкото. Ето, това го наричам аз ядене. Ей затова идващите тук в миналото англичани винаги са ни разбирали най-правилно, поне много по-добре от китайците и руснаците.

Когато свършиха, Ашгар го поведе през двора към неголяма пристройка, долепена откъм лявата стена на дома. Вътре завариха единствен уйгур с автомат — гледаше през прозореца.

— Часови съм поставил от всички страни — рече Махмут.

— А какво би станало, ако китайците внезапно решат да те посетят?

— Хм, тук постоянно си живее доста голямо уйгурско семейство. То си обработва земята, а ние използваме скривалищата и подслона. Дойде ли някой, скриваме се, домакините си посрещат и изпращат. В района всички ги познават.

Джон последва уйгура по находчиво скрито стълбище към мазето. Бе тясно, осветено с мижави крушки, долу — също. На редици направени от палети легла спяха мъже и жени. Ашгар го отведе в дъното, сам легна и мигом захърка.

Джон се изтегна, напрегна мускули, сетне ги отпусна и малко по малко успя да разтовари напрежението. Постоянно си повтаряше, че сега е много по-добре, значително по-добре. Така или иначе бе уверен, че като се събуди ще се чувства още по-хубаво. Затвори очи и в съзнанието му незабавно изплава проблемът на Дейвид Тейър. А какво ли го очакваше след 24 часа при Спящия Буда? Потенциалът на опасността и евентуалния провал бяха огромни. В същото време всяка грешка — дори и най-дребната — в опита да бъде освободен Тейър ще рефлектира върху главната мисия. Обърна се странично, отново се върна в старото положение, опита се да заспи. След малко потъна в дълбок сън.

Пекин

Бе късна утрин и Бухала отдавна би трябвало да е в кабинета си в Чжуннанхай. Само че днес бе необичаен ден и той седеше на бюрото у дома. Пушеше „Плейърс“, много ги обичаше тези пусти английски цигари, и прелистваше документи, на някои слагаше личния печат. И ето, съпругата му въведе посланик Ю Вантао. Ню незабавно остави цигарата и учтиво стана да го поздрави, а по лицето му се разля широка усмивка. Посланик Ю му бе приятел и съюзник и до голяма степен дължеше вашингтонския си пост именно на неговото влияние и авторитет.